Легенда за Сибилските книги
Легенда разказва, че непозната старица отишла при царя на Рим Тарквиний Супербус (Тарквиний Горди), за да му продаде девет свещени пророчески книги. Царят попитал за цената, но тя му се сторила прекалено висока и той се изсмял на предложението ѝ. Тогава старицата изгорила три от деветте книги и предложила на Тарквиний останалите шест на същата цена. Царят отново отказал и тя изгорила още три книги. След това предложила последните три книги на първоначалната цена. Този път Тарквиний разбрал, че предложението е необичайно, и закупил останалите книги на цената, която първоначално била поискана за всичките девет. След това старицата изчезнала и повече не била видяна.
Тези книги станали известни като „Сибилските книги“ (Libri Sibyllini) и били поставени в храм на Юпитер на Капитолия. Според античната традиция те били съхранявани от специална жреческа колегия и били консултирани по решение на римските власти при важни религиозни и държавни кризи. Старите книги обаче били унищожени при пожара на Капитолийския храм през 83 г. пр.н.е., след което били събрани нови пророчески текстове, за да бъде възстановена колекцията.
След като през 12 г. пр.н.е. Август станал pontifex maximus (върховен понтифекс), той наредил да бъдат събрани различни пророчески текстове, разпространявани в Рим. Повече от 2000 такива книги били изгорени, а Сибилските книги били подбрани и запазени. Август ги поставил в два позлатени сандъка в основата на статуята на Аполон в неговия храм на Палатинския хълм. Грижата за тях била поверена на колегията на петнадесетте жреци, известни като Quindecemviri sacris faciundis.
Според легендата старицата, която предложила книгите на Тарквиний, била Сибилата от Куме – пророчица, свързвана с древния град Куме, намирал се в района на днешна Кампания, недалеч от Неапол. Въпреки това самоличността на старицата и произходът на самите книги остават част от легендарната традиция около Сибилските книги.
