Фернандо Магелан
Фернандо Магелан, който ще се превърне в един от най-известните португалски мореплаватели, е роден около 1480 г. в Порто или Саброза, в областта Траз-ош-Монтеш. Син на португалски благородник, Фернандо е възпитан в двора на португалския крал Жуау II. След 1495 г. младият мъж постъпва на служба при Мануел I, който наследява португалския престол.
От 1505 г. Фернандо участва в различни морски експедиции до Индия и Островите на подправките в Югоизточна Азия. Тези плавания му позволяват да натрупа богат опит в мореплаването и навигацията. През 1512 г. мореплавателят се завръща в Португалия, където участва във военни действия в Северна Африка. Магелан обаче изпада в немилост пред краля и е принуден да напусне кралската служба. Тогава той скъсва с родината си и се отправя към Испания. Благодарение на подкрепата на влиятелни приятели се среща с испанския крал Карл I, бъдещия император Карл V, и му представя своя план: да достигне до Островите на подправките не по познатия маршрут около Африка, а като отплава на запад през Атлантическия океан и след това потърси морски проход през Южна Америка.
Карл V е впечатлен от проекта. През 1518 г. е сключен договор, който гарантира на Магелан част от приходите от земите, които би могъл да открие по време на пътуването си. Споразумението му предоставя и определени права върху откритите територии, както и права за неговите наследници.
На 20 септември 1519 г. Фернандо, начело на експедиция от пет кораба, напуска Санлукар де Барамеда, след като преди това е отплавал от Севиля, и поема в открито море. Флотилията преминава през Канарските острови, след което прекосява Атлантическия океан и достига до бреговете на Бразилия. Мореплавателите продължават на юг покрай източното крайбрежие на Южна Америка и изследват естуара на Рио де ла Плата в търсене на морски проход на запад. След като не откриват такъв проход, експедицията продължава на юг покрай бреговете на Патагония. В края на март 1520 г. моряците установяват зимна стоянка в Пуерто Сан Хулиан, където Магелан трябва да потуши сериозен бунт сред екипажа.
Експедицията отново излиза в морето на 24 август 1520 г., а на 21 октомври най-сетне достига до входа на протока, който търси от няколко месеца. По-късно този проход ще бъде наречен „Магеланов проток“. Преминаването през него е изключително трудно и продължава тридесет и осем дни. Междувременно корабът „Сантяго“ претърпява корабокрушение, а „Сан Антонио“ напуска експедицията и се връща в Испания. Накрая трите останали кораба достигат до огромния океан, където цари относително спокойно време. Именно това кара Магелан да го нарече „Тихия океан“. Мореплавателите плават през него почти три месеца. Преминаването се превръща в тежко изпитание за екипажа: запасите от храна и прясна вода на борда започват да се изчерпват, жертвите на скорбута са многобройни, а за да се влоши още повече положението, настроението сред моряците става все по-тревожно.
На 6 март 1521 г. флотилията най-сетне достига до Гуам, един от Марианските острови, където моряците остават известно време, за да си починат и да попълнят запасите си. След това продължават плаването към Филипините, до които достигат няколко дни по-късно.
Експедицията продължава пътя си из Филипинските острови. Магелан пристига на остров Мактан и се опитва да наложи испанската власт на местния вожд Лапу-Лапу. На 27 април 1521 г. мореплавателят загива по време на сражение с жителите на острова. Част от екипажа му също е убита. Оцелелите впоследствие напускат Филипините с останалите кораби. По пътя към Европа те достигат до Молукските острови, в днешна Индонезия, където натоварват ценен товар от подправки.
Само един от петте кораба на експедицията на Фернандо Магелан — „Виктория“ — в крайна сметка успява да се завърне в Испания. Под командването на Хуан Себастиан Елкано корабът пристига в Санлукар де Барамеда на 6 септември 1522 г., след като поема по маршрута около нос Добра надежда. Това завръщане поставя края на първото документирано околосветско плаване в историята, макар че самият Магелан не доживява достатъчно дълго, за да го завърши.
