Халеевата комета

Халеевата комета носи името на Едмонд Халей – английският астроном, който пръв разбира, че някои комети, наблюдавани през историята, всъщност са един и същ небесен обект, който се завръща периодично. Той изследва наблюденията на кометите от 1531, 1607 и 1687 година и стига до извода, че това е една и съща комета. През 1705 г. Халей изчислява, че тя ще се завърне около 1758 г. – и това наистина се случва.

Халеевата комета се наблюдава от повече от 2000 години.

През 240 г. пр.н.е. астрономи в Китай описват в своите летописи появата на „звезда с опашка“. Тези сведения са запазени в императорските хроники и почти сигурно се отнасят до преминаване на Халеевата комета.

В императорски Китай наблюдението на небето е било официална държавна дейност. Астрономите са работели за императора и са записвали затъмнения, комети, нови звезди и движенията на планетите. Важен източник са т.нар. „Исторически записки“ (Shiji), написани от Съма Цян – главен астролог при император Император У. В тях се описва „звезда с опашка“, наблюдавана през 240 г. пр.н.е.

През 87 г. пр.н.е. китайски архиви описват ярка звезда с дълга опашка, видима в продължение на дни или седмици, която се движи бавно по небето.

В клинописни плочки от Вавилония, датирани от 164 г. пр.н.е., също се срещат описания на „звезди с опашка“.

Теофан Изповедник споменава в своите хроники появи на комети, свързвани с политически и военни сътресения. В миналото тези небесни явления често са били тълкувани като божествени знаци или предзнаменования за война.

Едно от най-известните появявания е през 12 г. пр.н.е. Някои учени предполагат, че това може да е свързано с Витлеемската звезда, спомената в Евангелие от Матей. Хипотезата остава спорна, тъй като точната дата на раждането на Исус Христос не е известна, а библейският текст не описва ясно комета:

Матей 2:9
„Звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато се спря над мястото, където беше детето.“

Преминаването през 837 г. е едно от най-близките до Земята в историята на кометата. Китайските хроники отново дават подробни описания, като говорят за огромна опашка, покриваща голяма част от небето.

През същата година викингите извършват нападения в Европа. Луи Благочестиви управлява империята, основана от баща му Карл Велики. На Балканите хан Пресиян управлява Първото българско царство, което е в конфликт с Византийската империя и завладява градове в областта Тракия. В Китай династия Тан продължава да бъде силна.

Важен исторически източник е Англосаксонската хроника, в която се споменава появата на голяма комета през 1066 г., вероятно Халеевата комета:

„През тази година на небето се появи чудна звезда.
Тя светеше дълго и имаше голяма сияйна опашка.“

Много средновековни монаси описват небесни явления. Например Ордерик Виталий описва кометата от 1066 г.

Същото събитие е изобразено и върху Гобленът от Байо, който разказва за норманското завоевание на Англия.

Писателят Марк Твен е роден по време на появата на кометата през 1835 г. Той казва: „Дойдох с Халеевата комета и ще си отида с нея.“ Умира през 1910 г., при следващото ѝ завръщане.

На 12 март 1910 г. Халеевата комета отново се появява – и предизвиква истинска паника. Някои вестници твърдят, че Земята може да премине през опашката на кометата, съдържаща цианоген – токсичен газ. Това води до слухове и продажба на различни „защитни“ средства – маски, бутилки с „чист въздух“ и други странни продукти.

Халеевата комета се завръща приблизително на всеки 75–76 години. Последното ѝ появяване е през 1986 г., а следващото се очаква през 2061 г.

По време на преминаването през 1986 г. няколко космически сонди изследват кометата. Сондата Giotto на Европейската космическа агенция за първи път заснема ядрото ѝ. То е с диаметър около 15 км и е съставено от лед, прах и скали.

Ядрото на кометата съдържа лед (вода, въглероден диоксид, метан), смесен с прах. При приближаване към Слънцето ледът се сублимира (преминава директно от твърдо в газообразно състояние), като освобождава газове и прах. Така се образува обвивка и характерната дълга опашка, която може да достигне милиони километри, въпреки че е много разредена.