Дневникът на Самюъл Пийпс
Англичанинът Самюъл Пийпс (1633–1703) е един от най-значимите хронисти на своето време. Той води дневник, който е публикуван през 1825 г., дълго след смъртта му. Дневникът на Пийпс разказва за живота в Лондон в периода 1659–1669 година.
В продължение на почти десет години той записва ежедневието си. Творбата съчетава големи исторически събития (краля, чумата, Големият пожар в Лондон), всекидневието (храна, съседи, интереси, семейни конфликти) и лични признания. Благодарение на този дневник научаваме много както за самия Пийпс, така и за историята на Англия през XVII век.
Пийпс започва да води дневника си през 1659 г. В него описва Голямата чума от 1665 г., Големият пожар в Лондон, личния си живот, както и социалната и политическата обстановка на епохата. Той пише на стенография, за да запази тайните си, а дневникът му е разчетен едва през XIX век. Стенографията е система за съкратено писане, която позволява да се пише почти толкова бързо, колкото се говори. Пийпс използва системата на Томас Шелтън, известна като тахиграфия. Понякога той създава собствени съкращения и смесва различни езици, за да прикрие по-деликатни моменти.
Пийпс е високопоставен служител в английския флот и работи в Адмиралтейството по време на войните с Нидерландите. Професионалният му живот е добре организиран – работи неуморно и изпълнява задачите си с прецизност. За разлика от това, личният му живот е доста бурен. Женен е за Елизабет, но това не му пречи да ѝ изневерява. В дневника си признава, че е флиртувал с тяхната млада прислужница, което предизвиква сериозен семеен скандал. Пийпс обещава да се поправи и прави подаръци на съпругата си… до следващия подобен случай.
Пийпс обича музиката, театъра и литературата. Като страстен колекционер на книги, той отделя много време за четене, писане и търсене на нови произведения за своята впечатляваща библиотека, която съдържа около 3000 тома. Домът и библиотеката му оцеляват по време на пожара. Днес колекцията се съхранява в Magdalene College.
Благодарение на подробните му записки можем почти напълно да възстановим един негов ден:
Сутрин Пийпс става рано – около 6 или 7 часа. Прави кратка молитва и чете. След това проверява финансите си – тема, към която има особена слабост. После се отправя към Адмиралтейството, където работи за модернизирането на флота по време на управлението на Чарлз II. Участва в срещи и договаря сделки.
На обяд често се прибира у дома. Описва подробно храната си – печено агнешко, стриди, испанско вино и сирене. Следобед посещава колеги, книжарници или има тайни срещи с жени.
Пийпс обожава театъра. Вечер посещава представления и споделя мнението си – дали актрисата е била впечатляваща, дали пиесата е скучна или дали публиката е била изискана. Често свири или пее у дома, защото музиката е негова голяма страст.
Преди сън той записва всичко в дневника си – критикува приятели, признава ревност… и брои парите си.
Музика, театър, храна, книги, политически интриги и лични слабости – всичко намира място в неговия дневник.
Особено място заема Голямата чума от 1665 г., която според изчисленията отнема живота на около 100 000 души. Пийпс описва страха, празните улици, каруците с мъртви и цели семейства, изчезващи от болестта. Той следи седмичните списъци на починалите („Bills of Mortality“). Въпреки тревогата си, продължава да работи. Дъвче тютюн за „защита“, носи ароматни билки и избягва „лошия въздух“. Изпраща съпругата си извън Лондон. Описва хаоса, изоставените домове и административния срив. Отбелязва ужасяващи числа – над 6000 починали за седмица, над 7000 според официалните данни. Семейства умират за дни, слуги бягат, деца остават сами. Той пише: „Много голям брой починали тази седмица. Това ме натъжава.“ И малко по-късно: „Вечерях добре. И си легнах.“ – животът продължава.
В този период той споменава и слухове за престъпления, прикрити като самоубийства.
Големият пожар в Лондон започва в нощта срещу 2 септември 1666 г. и унищожава над 13 000 къщи. Пийпс става свидетел на разрушението на Катедралата Свети Павел.
Той описва хаоса – качва се на кула, наблюдава горящия град, вижда експлодиращи къщи и хора, които бягат с вещите си. Бреговете са претъпкани. Пийпс също бяга, но не забравя да зарови сиренето и виното си в градината, за да ги спаси.
В дневника си Самюъл Пийпс представя живота в Лондон във всичките му аспекти. Въпреки бедствията, социалните различия и опасностите, той показва, че винаги има място за удоволствия и радости. Пийпс намира време за своите страсти и за добрата храна… и животът продължава.
