Случаят на Сара Малкълм
През февруари 1733 г. в Лондон трима души са открити убити в къща близо до Темпъл Бар. Става дума за три жени, които са били пребити и удушени.
Основната заподозряна е Сара Малкълм – млада прислужница. Родена е около 1713 г. в Ирландия, произхождаща от бедно семейство. Тя напуска дома си с надеждата да намери работа в Англия, започва като перачка и домашна помощница.
Подозренията падат върху нея, тъй като е имала достъп до къщата, а у нея са открити откраднати вещи. Освен това в докладите се споменават следи от кръв.
Сара е арестувана и изправена пред съда в Олд Бейли – Централния наказателен съд на Лондон. Осъдена на смърт и е обесена в Тайбърн на 7 март 1733 г.
През XVIII век съдебните процеси често са били бързи, защитата – силно ограничена, а свидетелските показания – решаващи. В много случаи присъдата се е основавала единствено на това, което някой твърди, че е видял или чул, без реална възможност фактите да бъдат проверени. По това време Лондон е огромен град, белязан от социално неравенство и висока престъпност.
Съдебно-медицинските доказателства в съвременния им смисъл все още не съществуват. Процесът срещу Сара се основава изцяло на свидетелски показания, притежанието на откраднати вещи и нейната репутация.
Художникът Уилям Хогарт създава портрет на Сара в затвора. След ареста ѝ са публикувани множество памфлети. Това показва силния обществен интерес към зловещи и необясними случаи, често обвити в мистерия: дали тя наистина е убийцата? Защо би убила три жени? Или просто е била на грешното място в грешния момент? Възможно ли е да е била крадла, без непременно да е убийца?
Този случай ясно илюстрира социалния контекст на Англия през XVIII век, както и обществената обсебеност от престъпленията. В същото време правосъдието има силно изразено богословско измерение – спасението на душата се счита за също толкова важно, колкото и земното наказание. Затова съдебните текстове акцентират върху признаването на греха и служат като морално предупреждение към обществото.
