• юли 7, 2020

Основни календарни системи – част 2

Календар на мюсюлманите. Мюсюлманите ползват лунен календар от 12 лунни фази, всяка от които съдържа от 29 до 30 дни. През 412 год, един от прадедите на пророк Мохамед, Келаб, реформира мюсюлманския календар, ползван до сега. Той добавя една допълнителна година към календара от 13 лунни месеца, които се повтарят на всеки три години.  Тази допълнителна година „напасва“ лунните и слънчевите години. Мохамед премахва тази система за изчисляване на мюсюлманския календар и възвръща лунния календар. Реформата се налага, тъй като в една мюсюлманска година липсват 11 дни, а това води до неточност и изкривяване на календара в сравнение със слънчевите фази. Мюсюлманската ера започва на 16 юли 622, датата през  която Мохамед напуска Мека.

Гръцки календар. Гръцкият древен календар включва 12 лунни месеца, към които по – късно е добавен 13 месец, смятан на всеки три години. Годината от този календар е твърде дълга и това налага първа реформа в гръцкия календар. Клеострат от Тенедос променя системата на календара около 500 пр.н.е, като добавя един месец на период от 8 години. Изчисляването на календара е подобрено от астронома Метон от Атина( 433 пр.н.е.), от астронома Калип от Кизик (330) и от Хипарх (304), астроном и математик. Но въпреки това календарната гръцка система продължава да използва добавения месец за период от 8 години. По- късно, гръцките държави стигат до единно съгласие, относно датите за начало на годината и месеца и взимат като  първата олимпиада (776 пр.н.е).

Римски календар. Според римската традиция, първият календар е създаден от Ромул. Календарът наброява 304 дни разпределени в 10 месеца от 30 и 31 дни и започва през месец марс. По – късно към този календар са добавени 2 месеца : januarius (в чест на бог Янус) и februarius (месец на пречистванията). Следва добавянето на още един месец : mercedonius, който наброява 22 или 23 дни, добавян на период от 2 години. Смята се, че Тарквиний Приск „премества“ началото на годината през януари и така петият месец от календара става седми, шестият – осми и т.н. Начало на римската ера започва с основаването на Рим.

Юлиански календар. През 46 год. пр.н.е, с помощта на александрийския астроном Сосиген (Созиген), Юлий Цезар създава юлския календар. Този календар, носещ името на римския владетел, регулира годината по движението на Слънцето. Месецът mercedonius изчезва, а всички останали включват 30 или 31 дни. На всеки 4 години се добавя по един допълнителен ден, удвоявайки шестия ден преди календи (първия ден от месеца) от марс.

Григориански календар. Юлският календар е използван от римляните до неговата „поправка“ от папа Григорий XIII. Смятайки, че изчисленията на Сосиген (Созиген) са приблизителни и „много дълги“ от 11 мин. на година, папата издава указ през 1582 год. да се премине от 4 на 15 октомври, а двойните години 1700, 1800 и 1900 да не бъдат изчислявани като двойни. Този календар е използван първо от Франция и Италия, а по- късно от Германия, Англия, Дания, Швеция и Швейцария.

Френски Републикански календар. Календарът на Френската Революция, символ на Новото начало за Републиката. Той е приет с гласуване на 5 октомври 1793, а начало на годината е 22 септември (есенно равноденствие и рожден ден на Френската Република). Годината е разделена на 12 месеца, всеки от които наброява 30 дни. Добавени са 5 дни (6 на всеки четири години), предназначени за националните и републикански празници. През 1806 год. Наполеон възвръща отново  Григорианския календар.

admin

Read Previous

Битката на мениджърите във Висшата лига на Англия

Read Next

Робърт Капа, фотографът на Десанта

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *