Колко е древно слънчогледовото олио?
Преди 2500 години пр. Хр. в Месопотамия са намерени плочки, върху които се споменава за слънчогледово масло – казано по-приемливо в наши дни олио. В индийска гробница също са намерени следи от наличие на златистата течност. За съхранение на слънчогледови семена, руски археолози са намерили датиращи от преди 1500 години.
По-достоверни данни имаме благодарение на инките, населявали териториите на днешно Перу. Една от теориите е че индианците са отглеждали слънчоглед, дори преди пшеницата. Правили са брашно от слънчогледовото семе, има и сведения, че добива на слънчогледово масло не им е бил чужд.
В Европа „тревата на слънцето“ е докара от испанците, преди повече от 500 години. В началото било посято в мадридската ботаническа градина, а по-късно хората започнали да украсяват градините на домовете си. Негова мода придобила популярност и само след няколко години, слънчогледът красял градини във Франция, Германия и чак до островна Англия.
Първата европейска държава, която е започнала да добива олио от слънчоглед, това е Англия. Държавата получава патент през 1716 година, но за масово производство можем да говорим към 1750 година, когато златната течност набира голяма популярност. Повече от век по –късно, слънчогледът се завръща в Америка, но вече като олио, като „благодарност за даденото растение“ на Европа! Днес е немислимо да се готви без олио, което е една от основните суровини в кулинарията!
