История на пожарогасителят

През 1723 година известният аптекар и химик Амброуз Годфри (Ambrose Godfrey) патентова едно от първите известни устройства за гасене на пожари. То представлява съд, наподобяващ варел, напълнен с пожарогасителна течност, в който е поставена метална камера с барут. При пожар барутът се запалва чрез система от фитили и избухва, като разрушава камерата и разпръсква течността върху огъня. Подобни устройства са съществували както във фиксиран вариант за защита на сгради, така и в по-малки преносими версии.

През 1734 година германският лекар М. Фухес стига до идеята за използване на стъклени топки, пълни с вода или солен разтвор, за гасене на пожари. Топките се хвърляли в огъня, при което стъклото се счупвало и освобождавало течността. Тези ранни пожарогасителни средства били сравнително малки и ефективността им била ограничена, но представляват интересен етап от развитието на съвременните пожарогасители.