България

Български народни носии

В Странджа, близо до морето, тракийски светилища и до днес се гушат.

В Добруджа, ниско в равнината, житни класове под слънцето блестят.

В Родопите, високо в планината, дълга и бяла е зимата.

В Западна Стара планина, шарени килими се тъкат.

В Дунавската равнина, водите на Дунава се плискат.

В Тракийската низина, лилаво море от лавандула уханна се люлее.

И на където и очи да обърне, човек вижда прекрасната българска земя и необятни равнини, и недостъпни каньони, и криволичещи реки. И насред тази красота – китни селца и стари градове. И във всеки край на България звънят народни песни, a изписани моми и снажни момци в пъстри носии вият кръшни хора. И всяка област има своите носии. И всяка носия носи в себе си и сръчността на българската стопанка, и гордостта от нейното майсторство, и българската традиция, предавана от поколение на поколение. Носията е символ на обичта на човека към семейството, към традициите и обичаите в неговия край.

 Днес много млади хора се обръщат назад към историята, за да преоткрият родните традиции и да съхранят красотата и магията на народните носии. Днес много от старите автентични носии стават част от колекциите на тези хора. Така всеки от нас може да се докосне до изкуството на нашите предци и да го оцени.

С много всеотдайност и любов към народните песни се отнася младият колекционер и професионален народен певец Иван Огнев. Завършил през 2020 год. „Педагогика на обучението по музика и народно пеене“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Професор Асен Диамандиев“, гр. Пловдив. През 2019 год., издава сборник „Народни песни от Странджа и Тракия с клавирен съпровод за пиано“. Иван обучава млади таланти в Школата по народно пеене към  читалище „Христо Смирненски- 1935 год.“, гр. Пловдив. През 2022 год., записва и първите си песни от Странджанския край : „Златку ле, златна ябълко“ от репертоара на странджанската народна певица Комня Стоянова и „Всички хайдути вечеряли“ от репертоара на Иван Полинчев.

Любовта си към Странджанската и Добруджанската песен, младият Иван Огнев наследява от своите баба и дядо. С тях започва и интереса му към българската носия. Той може с часове да ни говори за родния фолклор, а разказът му ще ни отведе в различни краища на България.

Тронска носия от село Студена, в Странджанския край, е първата носия от колекцията на Иван, която той наследява от своята баба, Радка Огнева, родена през 1947 г. А носията е предадена на баба му от нейната майка, Стоянка Сирмова, родена по време на Балканската война през 1912 г. И историята на носията ни връща още по- назад в миналото, тъй като тя е била изработена от майката на Стоянка – Васила Демирева, родена през 1882 г. Не само изключителната ръчна изработка и качество на материалите прави една носия ценна, но и спомена и преклонението пред предците в рода. Според преданието, наименованието „Тронка“ е производно на „Тронха“, което означава троха. „Тронки“ са наричали дребните жени в селото, от където идва и името на носията. Тя се състои от черен сукман (женска горна дреха, изработвана от черен плат, с ръкави, украсена с везба или гайтан по пазвата и полите), ръкави, престилка, пояс с пафти от сребро и кърпа за главата. Пафтите са декоративно оформени метални плочки, които се използват за закопчаване на колана. Те играят ролята и на накити, с които заможните стопанки показвали високото си положение. След обличане на носията, се завършва с т. нар. забраждане или слагане на кърпата на главата. Според формата и големината на кърпата, във всеки край забраждането се прави по различен начин.

Добруджанска преселска носия, Иван наследява от своя дядо, чиито имена носи – Иван Огнев, роден през 1946 г. Тази пълна женска носия, внукът намира в една стара ракла в къщата на дядо си. А дядо му я наследява от своята баба, Донка Желева. Носията се състои от риза, сукман, престилка, финка (горна дреха с дълги ръкави), колан и кърпа за глава. Добруджанската кърпа за глава може да бъде в три цвята: черна – за възрастна жена, бяла – за мома, жълта – за невеста. Тъй като всяка носия се изработва ръчно от стопанката, тя е уникална. Колкото по – богато украсена с мъниста, пайети, дантела, везба, гайтани и бродерии е една носия, толкова по – видна и богата е била нейната майсторка.

Родопска носия от Широка Лъка е била изработена от Мария Кайкова, родена през 1906 г. Носията се състои от волненик (сукман), салтамарка (женска връхна традиционна дреха с дължина до кръста, с тесни и дълги ръкави, понякога със сърмена украса), мендиль (престилка), корпа (кърпа за глава), дебел пояс от вълна, ръкавели и терлици. Пазвата е отделна част с бродерия, която се слага пред гърдите. Волненикът е украсен с гайтани (плетен шнур от вълна, изработен ръчно от коприна или памук, с който се обточват за здравина и украса ръбовете на горните и връхните дрехи). Типично за родопския край е престилката на квадрати и извезаните терлици. Кърпата за глава е червена с цветя. Ръкавелите са украсени с дантела, плетена на една кука. Салтамарката се изработва от тъмно синьо кадифе, когато стопанката е заможна или от вълна, ако тя е от по- беден произход.

Чипровска носия от село Железна е била изработена от бабата на Цеца Димитрова, а Иван я добавя в своята колекция благодарение на Мариета Каменова. Според легендата, името на селото идва от добива на желязо в местните рудници, когато тракийски племена го обработвали през I хил. пр. н. е. Носията се състои от чисто бяла кенарена риза, характерна за района; сукман, направен от шаяк (дебела тъкан от груба вълна); розова пазва, изработена върху сукмана; тънък пояс; престилка в розов цвят, типична за тази носия; едноцветна кърпа за глава, без бродерия или друга украса.

Плевенска носия от село Комарево е принадлежала на Лозина Димитрова, родена през 1938 г. А самата носия е била изработена от нейната баба. Тя се състои от бърчанка (риза); тъмненик (вид пола); престилка; клашник (вид елек); кърпа за глава. Бърчанката може да бъде с крива (странична) пазва, която се среща при старите носии, или с права пазва. Характерно за тъмненика е червеният цвят, украсен по краищата с дантела. Престилката е в червен цвят, украсена със сърма. Клашникът е с червени гайтани. Кърпата за глава е бяла, украсена по краищата с мъниста и пайети.

Преселска носия от Ивайловградско, състои се от бяла риза с черна бродерия; сукман с пазва с бродирани цветя; тъкан пояс с лилав цвят; престилка с пайети и вълнени конци по края й. Кърпата за глава е червена, украсена с рози.

Нашият разказ ви отведе в различни краища на България, където се възхитихме на прекрасни народни автентични носии, изработени от златните ръце на техните майсторки.

Екипът на Snipool изказва благодарност на Иван Огнев за предоставените информация и носии за снимки, както и на прекрасните народни певици:

Джани Дауд – Родопска и Долнолуковска носия

Яница Стаменова – Плевенска и Добруджанска носия

Елисия Мерджанова – Чипровска и Тронска носия

Иван Огнев - народен певец и колекционер на носии.
Иван Огнев - народен певец и колекционер на носии.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button