Спелтата (Triticum spelta), наричана още динкел е вид дребна пшеница. От Бронзовата епоха до Средновековието е била основна храна на народите от Европа и Близкия Изток. Позната е още като „житото на фараоните“ и „хляба на траките“. В Северна Америка достига чак в края на XIX век, когато я донасят европейски емигранти.
Спелтата е била широко отглеждана до средата на XX век, когато е била изместена от хлебната пшеница. Причината е, че не може да се увеличи добива й с наторяване и самото й отглеждане е по- дълго и скъпо спрямо хлебната пшеница. Нейното възраждане започва през XXI век, като влиза в менюто на хората, които искат да се хранят по-здравословно.
Съставът на спелтата превъзхожда този на хлебната пшеница:
- Почти два пъти повече витамин A и витамини B1 и B2
- 29% повече белтъчини
- Минимално количество на глутен
- Повече витамин E
- По-голямо количество цинк
- високо съдържание на магнезий – срещу мускулни крампи
- високо съдържание на фибри, което помага на храносмилането и намаляването на холестерола в кръвта.
Зърната на спелтата се ползват на салати, мюслита, супи, а брашното за макаронени изделия, хляб и сладкиши. Консумацията на изделия от спелта подобрява кръвообръщението, спомага храносмилането, действа съдораширяващо. А с обелките им в много европейски страни пълнят възглавници и матраци, поради болкоуспокояващото въздействие.
