България

Панагюрското съкровище

През 1946 година в керамичната фабрика „Мерул“, край Панагюрище, трима братя (Павел, Петко и Михаил Дейкови), копаейки глина за тухли, случайно откриват златните съдове. Те помислили, че са открили музикални инструменти, без да подозират, че тяхната находка е една от най- големите открития – прочутото и до ден днешен Панагюрско съкровище.

С общо тегло от 6,163 кг, съкровището се състои от 9 златни съда – четири ритона с животински изображения, три антропоморфни кани, една амфора с дръжки във формата на кентаври и една фиала. Златните съдове са богато украсени с релефи от гръцката митология.

  • Трите кани имат формата на женски глави, а дръжките им завършват с митологични животни.
  • Два от ритоните представляват глави на елен, а третия е съд, който е на половина фигура на животно – предната част на козел, а четвъртият на овен. Горната част и на четирите ритона е украсена със сцени от древногръцката митология.
  • Красивата фиала (височина 3 см , диаметър 25 см; 845,5 грама) е покрита с релефни изображения и орнаменти.

Сътворено в края на IV и в началото на III век пр. Хр. , тракийското злато се смята за връх в златарството по онова време. Принадлежало е на владетел от племето одриси (тракийско племе), като сервизът е бил използван за религиозни церемонии – съдовете са използвани рядко и в малък период от време. Според някои археолози, то е изработено в древния град Лампаск (на западният бряг на Черно море) и се усеща влиянието на персийското златарство, според други е изработено във вътрешността на Тракия –  съчетава художествени елементи от характерни за тракийският, елинистическият и източният стил в античното изкуство.

Едно от предположенията е, че Панагюрското съкровище е принадлежало на самият Севт III (Seuthes III) – тракийски владетел 330 год. пр. Хр. до 300 год. пр. Хр.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button