История

Гигантският корен от Суматра

През XIX в. ботаникът от Флоренция, (Италия) Одоардо Бекари (1843- 1920) е на експедиция в Atger Mantior, Суматра. На 6 август, 1878 год., той наблюдава листа и плодове на непознато за Европа растение. През същата година на 5 септември Бекари има възможността да наблюдава и цъфнал екземпляр на същото това растение. Ботаникът изпраща няколко луковици и семена от това него във Флоренция. От луковиците не пониква нищо, но някои от семената покълват. От покълналите семена са изпратени и в Кралската ботаническа градина в Лондон. През 1898 год., единайсет години след откриването на това растение, за първи път негов екземпляр цъфти в условията на европейския климат, а не в тропичните условия на своята коренна родина. Растението е огромно и е наречено гигантски корен. Научното му име Conophallus titanium е дадено през ноември в годината на откриването му. През 1879 год. Arcangeli дава официалното и признато и до днес научно име на гигантския корен от Индонезия, Amorphophallus titanium (Becc.) Becc. ex Arcang. Листото на растението остава между 12 и 20 месеца на стъблото, а през това време се образува нова луковица. След кратка фаза се развива пъпка. Тя прераства в листо и този процес се повтаря. При определена възраст и тегло на луковицата, от пъпката може да се развие стълб с цвете. Ако цветът не е опрашен, стълбът умира. Но след кратка фаза отново се образува пъпка, от която пониква листо.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Check Also
Close
Back to top button