През XIX в. ботаникът от Флоренция, (Италия) Одоардо Бекари (1843- 1920) е на експедиция в Atger Mantior, Суматра. На 6 август, 1878 год., той наблюдава листа и плодове на непознато за Европа растение. През същата година на 5 септември Бекари има възможността да наблюдава и цъфнал екземпляр на същото това растение. Ботаникът изпраща няколко луковици и семена от това него във Флоренция. От луковиците не пониква нищо, но някои от семената покълват. От покълналите семена са изпратени и в Кралската ботаническа градина в Лондон. През 1898 год., единайсет години след откриването на това растение, за първи път негов екземпляр цъфти в условията на европейския климат, а не в тропичните условия на своята коренна родина. Растението е огромно и е наречено гигантски корен. Научното му име Conophallus titanium е дадено през ноември в годината на откриването му. През 1879 год. Arcangeli дава официалното и признато и до днес научно име на гигантския корен от Индонезия, Amorphophallus titanium (Becc.) Becc. ex Arcang. Листото на растението остава между 12 и 20 месеца на стъблото, а през това време се образува нова луковица. След кратка фаза се развива пъпка. Тя прераства в листо и този процес се повтаря. При определена възраст и тегло на луковицата, от пъпката може да се развие стълб с цвете. Ако цветът не е опрашен, стълбът умира. Но след кратка фаза отново се образува пъпка, от която пониква листо.
