Дневникът на Жюли Мане
Жюли Мане е родена на 14 ноември 1878 г. във Франция. Тя е дъщеря на импресионистката Берт Моризо и племенница на Едуар Мане. Жюли става също художничка и води ценен дневник, който документира артистичния живот в Париж в края на XIX век.
Жюли започва да пише дневника си през 1893 г., на възраст от 15 години. Младото момиче общува с творци като Пиер-Огюст Реноар, Едгар Дега и Стефан Маларме. Последният става неин настойник след смъртта на майка ѝ. Берт Моризо умира през 1895 г. от пневмония. Жюли е дълбоко разтърсена и от този момент нататък дневникът ѝ се превръща в убежище, където изразява болката си.
Дневникът на Жюли е прозорец към артистичния свят. В него тя описва посещенията в ателиетата на художниците, разговорите с известни личности, своите размишления върху изкуството, литературата и музиката, както и своите емоции след загубата на майка си.
Жюли разказва за посещение при Реноар. Тя наблюдава ателието му с любопитство и описва картините, по които той работи. Отбелязва колко деликатно твори художникът, въпреки болките, които засягат вече ръцете му.
Често пише за Едгар Дега – близък приятел на семейството. Жули описва неговия понякога рязък характер, иронията му, но и блестящия му ум.
Младото момиче отбелязва и прочутите вторници при Маларме – срещите, изпълнени с разговори за поезия и музика, творческата атмосфера и смеха на присъстващите.
Берт Моризо е тази, която рисува Жюли най-често. Известни са картините « Julie au berceau » (Жюли в люлката) ,1878 и « Julie rêvante » (Сънуващата Жюли). Реноар я рисува като дете, а Едуар Мане – като бебе, малко след раждането ѝ. Дега създава рисунки и етюди, в които момичето присъства.
Жюли обича да чете поезия, френски класици и понякога произведения на английски. Интересът ѝ към литературата е силно повлиян от Стефан Маларме, който лично се грижи за нейното образование.
След брака си с Ернест Руарт, също от артистично семейство, тя става известна като Жюли Мане-Руарт. Макар да не води публична кариера като майка си, тя играе ключова роля в съхраняването на творчеството на Берт Моризо. Жюли допринася също така за запазването на архивите и наследството на импресионистите.
