• април 10, 2021

Бащата на изкуствената коприна

Илер дьо Шардоне е роден през 1839 год. в Безансон, Франция. Детството му е безгрижно и спокойно. Някогашен роялистки под – префект (високо разположена в йерархията административна длъжност), собственик на множество имущества в региона Франш – Конте, бащата на Илер получава и титлата граф от Шарл X. Макар че Илер има „позлатено“ детство, той е възпитаван стриктно по новата педагогическа система. Ученик у дома с частни учители, момчето усвоява немски, италиански, испански и английски, занимава се с музика, физическо възпитание и рисуване. На 16 год. Илер полага зрелостен изпит със специалност от научния факултет в своя град, след което продължава своето обучение в Политехническото училище, където е записан през 1859 год. Шардоне завършва специалност инженер. Но когато му е предложен пост, той отказва, защото не иска да положи клетва в името на Втората Империя. Той напуска Франция като изгнаник и се премества в Австрия. В своето изгнаничество той придружава графа на Шамбор, който поверява на Илер различни мисии. Илер извършва проучвания за черешови дръвчета в региона на Лион, изследва епидемия, която бушува по тези места и заразява фермите с копринени буби. За целта той посещава и барона на Руолц. В двореца на барона младият инженер вижда ферма за копринени буби, които също страдат от тази тайнствена болест…Съдбовна среща, която му дава шанс да се запознае с дъщерята на барона, Камий, за която се оженва през 1866 год. Но по -важно, от тук идва идеята, как да произвежда изкуствена коприна без копринени буби.

През 1883 год, умира последният легитимен мъжки наследник на Луи XV и  Мари Лешчинска. Илер се завръща в своята родина, където приема условията на новата република. Инженерът се отдава на своята страст към науката и завръщайки се в своя град, основава голяма лаборатория. Ученият работи върху проекти за автомобили, ултравиолетови лъчения, телефон, фотография. Когато Луи Пастьор (откривателят на ваксината срещу бяс) му възлага задачата да изследва нова болест, която има пагубни резултати върху текстилната френска индустрия и нейните копринени буби, Илер отново се връща към своята идея за производство на изкуствена коприна. Инженерът основава своята първа лаборатория за изследване и производство на изкуствена коприна в бащината наследствена къща близо до Шалон- сюр- Саон. Макар и да не е първият, който работи върху производството на изкуствена коприна, той е първият, който успява да внедри производството на изкуствения конец в система от цялостен технологичен процес. През 1887 год. е задействана първата машина за конци от изкуствена коприна. През 1889 год. машината е представена на Международната панаирна изложба. Заедно със своя съдружник, Илер построява и фабрика за изкуствена коприна в Безансон. Макар и станал известен със своето откритие, Илер не успява да спечели от него. Производството е скъпо, а чуждестранната конкуренция използва нови технологични мощности, по – евтини и по- ефикасни. Малко по малко, Илер разпродава това, което има ; имущество, акции от фабриката, за  да покрие своите разноски и дългове. Въпреки финансовите проблеми, инженерът продължава да се занимава с научни изследвания и участва в основаването на множество фабрики в Европа.

За своите научни изследвания, инженерът е награден с медала „Лавоазие“ през 1909 год., с медала “Перкин“ през 1914 год., а през 1919 год. става член на Академията на Науките.

Илер дьо Шардоне умира разорен на 11 март 1924, когато е на 85 години. Неговото откритие, наречено „сияние“ е технология на производство, с която изкуствената коприна е икономична, лесна за обработване и мека на носене…Иронията на съдбата е, че “Сиянието“ донася богатства на други!

admin

Read Previous

Как да инсталираме Counter-Strike: Classic Offensive (2021)

Read Next

Кесадия с пиле и моцарела

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *