Зоология

Лисицата

Повече от десетилетия, лисицата може да бъде видяна вечер и в града – градинки, паркове, изоставени терени, привлечена от намирането на храна и лесното й приспособяване на живот към заобикалящата я среда.

Най- често срещаната лисица е червената(рижата), която живее навсякъде по света- Северна Африка, Америка, Азия, Близият изток, Европа.

През XIX век лисицата е пренесена в Австралия, с цел да се намали популацията на зайците. Макар и да предпочита гъсталаци и гористи местности за свой хабитат, лисицата успява да се приспособи и към равнинни области, тундрата, крайбрежия, дори и в градовете в непосредствена близост до хората.

Лисицата е бозайник към семейство кучета, към което принадлежат чакала, кучето и вълкът. Тя е дребно животно- дължината на тялото е от 60 до 90 сантиметра, опашката й достига 60 сантиметра, висока е около 40 сантиметра и достига тегло 6-10 килограма. В природата живее около 7 години, а в домашни условия може и до 25 години. Има заострена муцунка, широки уши и пухеста опашка. Адаптирала се е към нощен начин на живот, за по-голяма сигурност, прекарвайки деня във временни убежища. Лисицата е приспособила режима си на хранене към наличните ресурси. През нощта ловува зайци и гризачи, но при недостиг на желаната храна, се задоволява с плодове и зърнени храни, дори и с мърша.

Малкият хищник ловува с дебнене или с нападение. При първия метод, подплашва и обърква жертвата и я причаква да излезе от леговището си. При нападение, лисицата прави уникален скок над метър от земята, за да хване примерно гризач. Хищникът с остри уши има и невероятен слух, когато лови земни червеи, лисицата чува шума от пълзенето им. Тя трупа хранителни запаси в различни скривалища, които помни дълго.

Лисицата не прави леговище за малките си, а използва готово на други животни. Бременността продължава два месеца, а повечето раждания на поколението започва през март, Котилото има средно 4-5(може да достигне 8) малки, поравно мъжки и женски. До 15тия ден лисичетата са слепи, очите им в началото са сини, после стават светлокафяви. Лисицата – майка избира леговището си освен да е скрито от неприятели, да се намира на слънчеви места и завет, за да е топло на потомството.

За да общува, лисицата използва различни видове сигнали, дори и с положението на тялото си. Тя издава около 46 звука, които съчетава с мимики, изразявайки по този начин поздрав, подчинение, агресия и други. Когато малкият хищник лежи по гръб, това изразява или подчинение или знак за игра. Когато лежи по корем- изпитва страх или усеща заплаха.

Хитър като лисица – малкият хищник е олицетворение на интелигентността (басните на Лафонтен), но също така и на липсата на скрупули. Тя олицетворява и бореца за справедливост Зоро, което на испански означава „лисица“.

Любопитно – макар и да имат 5 пръста, лисиците оставят следи само от 4!

Черна (сребърна) лисица

Изключително рядко може да видим лисица – меланист. Меланизмът представлява фенотипна проява на черно оцветяване, обратно на албинизма.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button