• ноември 25, 2020

Един за всички, всички срещу Гибралтар

Нашите туристи от националния отбор по футбол, продължават да пишат славна история. На кого беше нужна тази контрола с Гибралтар, даже не помня преди колко дни се проведе?

Аз не се славя с особено здрава физика, а и не съм бойно настроен човек. Мислех си тези дни да излезна и да набия някое момиче или дребен човек, за да си възвърна самочувствието и да се надъхам, че съм бияч. Може би след седмица-две ще ида да се бия вече нахъсан срещу някой здравеняк и пак ще бъда тъпан. Май точно това се случва с националите. Излезнаха на терена срещу отбор най-вероятно съставен от полицаи, пожарникари, банкери, лекари…

Не беше сложно да победим в тази контрола, освен подигравки и копаене на дъното, аз друг резултат не виждам. Опитаха се да играят атрактивно, но не се получи –лоши центрирания, къде се опитваха да финтират противников играч, къде сами се финтираха, “пробивите“ бяха жалки. Е нанизахме три гола, и че мача се игра на една врата факт. Поне малко сеир за феновете, да се позабавляват, да се посмеят, да качват закачливи коментари, клипчета и снимки. Жалкото. е че и без мерките породени от Ковид-19 на трибуните пак щеше да има толкова публика, или айде с роднини и приятели да кажем 100-200 човека.

В днешно време няма какво да се лъжем, почти всичко е пари. Често коментаторите казват, че има обидно малко публика подкрепяща българските национали. Не, обидно е да платиш 20 лева, и да гледаш тази мъка 90 минути на живо – играчи без умения, без техника, без желание и да нижем унизителни загуби една след друга.

И за финал ще кажа, че както казват от 15 години, нашият отбор е на правилен път – съгласен съм винаги си достигат туристическата дестинация, жалко, че е платена от нашите данъци и на мен ми се пътува със служебни пари, а и обещавам, че няма да излагам България!

admin

Read Previous

Паяк паун

Read Next

Джейн Остин, горди и с предразсъдъци

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *