Да набиеш готвача
Бай Вълчо беше от онези готвачи, от които няма никога да чуеш “ще мине това ястие“, “обърни изгорялото отдолу“, ако се оплачат да каже – “да си гледат работата”. Беше се научил на дисциплина и изискваше много от своя персонал като главен готвач. Беше справедлив, но строг, не спестяваше нищо, което искаше да каже. Ако искаш му се обиждай, ако искаш не му говори, бай Вълчо си имаше тертип и принципи на работа.
Той беше близо двуметров мъж над 150 килограма, природно здрав българин, случвало се е като се ядоса и тиган с дебело дъно да огъне с ръце. Държеше клиентите да са доволни, държеше и той да е доволен от свършената работа на екипа му. Имаше едно много странно „хоби“ – не спираше да яде. Неговите колеги си правеха шега с него, че когато яде е много мил човек, а когато не яде не могат да кажат, защото не са го виждали.
Един хубав слънчев ден, бай Вълчо и екипът му работеха здраво за своите клиенти в ресторанта. В един момент младата сервитьорка Теди влезна пребледнява и задъхана и каза:
-Чичо Вълчо един клиент вън е много ядосан как си му приготвил храната, псува, блъска, хвърля и крещи. Каза че ще влезне в кухнята и ще ви избие всичките.
–Какво си е поръчал този човек – попита с възклицание бай Вълчо.
-Ами плато с шкембе, език и дробчета – отговори плахо сервитьорката- Но и доста си пийна вече четвърта ракия!
– Ей сега ще го видим – отсече главния готвач.
Чичо Вълчо както го нарече сервитьорката Теди, беше човек, който когато беше прав и планини ще премести, но няма да отстъпи от позицията си. Лично той бе приготвил платото и знаеше, че няма грешка в храната. Ако знаеше, че нещо е объркал ще си признае и извини. Обвинят ли го несправедливо, той ставаше друг човек!
Огромния готвач с горда крачка излезе от кухнята и се запъти към залата, за да види кой създава проблеми. Застана до бара, стовари юмруци на плота и извика силно:
-Кой ме псува и иска да ме бие, да заповяда!
В този момент един дребничък и слаб господин облегнал се на бара с чаша с ракия в ръка промълви любезно и тихо към сервитьорката:
-Извинете ще може ли сметката, за да я оправим! – и без да поглежда повече към готвача или персонала се запъти към масата си.
– Ето този искаше да те бие- каза Теди на главния готвач, който взе да се смее с глас, прибра се в кухнята и си продължи работата. Нямаше как този джобен за него господин да го впечатли. Разбира се Вълчо, щеше да изслуша недоволния господин, защото си е в правото, в един нормален разговор.
