Защо Седемте чудеса на света?
В своите „Истории“, Херодот (ок. 485- ок. 425 пр.Хр.) описва египетските пирамиди и града Вавилон като архитектурни постижения на древните цивилизации.
Вероятно писмените източници за „чудесата“ на света водят своите корени от списъка на Калимах (305-240 пр. Хр) от Кирена. Роден в знатно семейство в древногръцката колония Кирена, той расте в двореца на Птолемеите, където получава отлично образование. Поет и учен, Калимах става главен библиотекар в Александрийската библиотека и събира „Колекция от чудеса в земите по целия обитаем свят“. Неговият труд не е запазен, но други следват неговия пример и взаимстват от списъка му, който с времето се променя.
Гръцкият поет Антипатър от Сидон (дн. Либан) пише поема век след смъртта на Калимах, в която отбелязва, че е виждал Висящите градини на Семирамида и гигантската статуя на Зевс.
Всъщност, ранните писмени източници говорят за „неща“, които си заслужава да се видят. С времето, тези неща се превръщат в чудеса. През година 80 сл. Хр., в Римската империя се появяват „Списъци с чудесата на света“.
