Възрожденският дух на Карлово
В старинната част на града, се издига внушителен паметник на роденият в Карлово Апостол на свободата Васил Левски. Автор на скулптурата е Марин Василев – представлява величествената фигура на Дякона редом до лъв в естествен ръст. Монументът е датира от 1905 година.
Родната къща на Апостола на свободата е превърната в дом-музей „Васил Левски“. Тя е била опожарена през Освободителната война, и до днес са оцелели само стълбището за зимника и скривалището. През 1937 къщата е била възстановена.
Между XVI и XIX век в градът процъфтяват множество занаятчийски цехове, а търговците изнасят лавандулово масло и розово от прочутата българска маслодайна роза Дамасцена. От това идва и богатството на града и в този период са построени красиви къщи, богато обзаведени и изрисувани.
В Карлово са запазени възрожденски къщи с богата стенописна украса, както и маази (търговски дюкяни със складове и чешми). Пет къщи са обединени в етнографски комплекс: Бухалов хан, Патева къща, Патева мааза, Белият двор и Райно Попович.
В Бухаловият хан са представени носии от карловския район. Тук са направени ателиета и занаятчийски работилници, където може да се види изработка на калоферска дантела, дърворезба и тъкачество. По време на розобера в двора на къщата може да се види варене на сладко от рози.
Патева къща – посветена на българските билки и цветя, една от стаите в къщата е посветена на „Царица Роза“ – всяка година се избира най-хубавото момиче, което символизира красотата на българката.
Къща Белият двор е посветена на живописта, където може да се рисува и твори. Тя разполага с голям двор с красива градина.
Къща Райно Попович е посветена на известния учител и книжовник. Тук учителят е преподавал на своите ученици, из между които Васил Левски.
