Войната по пътищата – причините за стрес и агресия

Първото нещо, което забелязваме при нанасянето в новопостроени сгради е тесните улички, по които задължително от едната страна има паркирали коли и уличките са почти еднопосочни. Същото се случва и с кирпичените къщи, които след бутането им са построени цели блокове на тяхно място. Пред тях колите все едно са валяли от небето, коя където намери място.

Тесните улички, липсата на паркоместа, задръстванията всичко това води до изключителна нервност, надути клаксони и споменаване на майки, лели и всякакъв тип роднини, не са и малко случаите и на разправии стигащи до бой.

Винаги съм се чудел като изключим некоректните шофьори по пътя, защо повечето хора проявяват агресия един към друг, при положение, че всичко, което ги заобикаля в пътнотранспортната обстановка и манталитет пречат за едно по – спокойно шофиране.

Примерите, които можем да изброим са много.

Да разгледаме старите коли, които на практика са непотребни, но седят гордо паркирани пред някоя жилищна сграда. Те са със спаднали гуми, кални, прашни, амортизирани, стоят като паметници с години. Дали някога ще са в движение, може би 1 на 1000 ще бъде „реставрирана“. При положение, че толкова са ограничени паркоместата има хора, които отиват на работа или като се прибират по-късно въртят в района по десетина минути, за да паркират колата си, за да стигнат до желаната дестинация. Свиква ли се с това, ами ще има хора, които ще кажат, че в Китай е по –зле, станахте ли по-спокойни – аз не! Да не говорим, когато хората посрещат гости в семейна обстановка, за по-голям празник или събитие. О тогава можем да видим паркирани коли на всякакви възможни места. Само трябва да се направят по –здрави осветителните стълбове на уличното осветление и колите да се закачат на куки и да висят от тях.

Разбира се тези стари трошки, заемащи място по паркингите са скъпи за своите собственици, често е оправданието, че са нужни пари, за да се бракуват. Тази кола, когато е била закупена с пари изкарани с много труд да е ценна за собственика си, но така непотребна тя е в тежест. Освободените места биха подобрили ситуацията, дори и с малко.

„Аз съм за малко“ често слушаната фраза, когато магазина, аптеката или офис или търсената служба са на такова място, че спираш на шосето и пречиш на другите превозни средства, като спирането е излишно да казваме, че е забранено. На мен ми се случи следното – за да не нарушим тези правила и за по-голям престой, паркирахме на 20 минути от нашата дестинация, защото всичко бе заето включително и платените паркинги и се върнахме с такси. Ако го обясня с едно изречение, точно за какво ни служеше колата не знам, нали е за удобство. Няма нужда да се обяснява тук, че има и други начини на превоз. Когато сте в магазин и си купите нещо скъпо за храна да кажем сьомга, продавачката не ви казва наловете си риба от реката, на практика е алтернатива, а реално си е пълна глупост! Дали бях нервен и моите спътници – определено да, дали ако бяхме нарушили правилата, щяхме да изнервим другите шофьори и тук отговора е да.

Паркиране на изходи от жилищни сгради! Как българина строи така гениално, че много често не може да се разбере, кога място между две сгради е междублоково пространство или изход от жилищна сграда, няма и никакво обозначение за това, няма и какво да ти подскаже. Отиваш до дадено място с колата, виждаш свободни места за паркиране, спираш и слизаш и в този момент един треперещ чичо се доближава към теб агресивен с клетви и псувни да ти обяснява как това е частна собственост. Седиш и се чудиш защо е тази агресия! Може би защото този човек вече е останал без нерви да обяснява на 1245 човек, който му паркира в собствеността и многократно не е могъл да се прибере нормално или да излезе с колата, когато му се е налагало, защото някой също, който не носи вина е паркирал, където не трябва.

Поставените пластмасови шишета на улиците, за обозначаване на запазено паркомясто! Колко е редно това не мога да кажа, в листовките, когато карах курс, нямаше нищо по тази тема, когато видиш две пластмасови шишета на паркомясто как се процедира. Често тези шишета са придружени от бабичка, която е майка, леля, стринка на шофьора и е техният пазител. Ако ги махнете веднага от някой балкон или врата излиза старица, която да обясни, че пътят е неин и мястото е запазено. Може би от моралната гледна точка е права, но и тук се получава едно противоречие, хем и двете страни нямат вина, хем са и виновни!

Умопомрачителните завои! Аз не съм архитект нито инженер, може би и тези, които са правили някои пътища също не са или са? На много места има изключително остри завои, трябва да изнесеш превозното средство много, много напред, за да вземеш завоя, защото бордюра ти пречи. Налага се буквално да навлезеш в насрещното платно, а от там трябва водачът в насрещното движение да се отдръпне, за да минеш ти, че да не стане задръстване. Да всичко се строи по „строги стандарти“, що за глупост! Този проблем може да се оправи с асфалтирането на един максимум два квадратни метра, както на повечето места, които съм виждал има предостатъчно място за тази дейност, без да наруши движението на пешеходците.

Още много фактори има , които изнервят и причиняват много стрес на шофьорите. За това ежедневно са надути клаксони, псувни, обиди, нерви , агресия по пътя от хора, които принципно просто не искат да имат или да участват в тези конфликтни ситуации.