Войната по пътищата

Думата война е най-точна за това, което се случва по пътищата. Качим ли се на превозно средство, ние вече сме пилоти, за нас правила и знаци няма!

Положението е страшно със стотиците жертви всяка година – най-честите причини са висока скорост, отнето предимство и многократно надценяване на възможностите.

Всеки ден се чуват псувни, викове, надути клаксони, и вечния лаф „кой ти даде книжката“! Общественото мнение е, че трябва да се вдигнат глобите при нарушения. Това ще доведе до някакъв ефект, но повярвайте ми който не си плаща по един или друг начин ниската глоба, няма да си плати и високата, чувството на безнаказаност и все да минем между шамарите си ни е национална черта.

Всичко е до самосъзнание и възпитание. Ако продадем на един тийнейджър книжка, после му подарим и кола, и когато се размаже с 200 километра в дърво със спътниците си, каква парична санкция ще откупи загубените нелепи животи. Да по цял свят стават катастрофи, стана ли ви по-спокойно, на мен не! А и дадох дървото като по –добрия пример, че челен сблъсък с друго превозно средство, става един чудесен материал с хубава мелодия, който да спечели награда за репортаж!

Много е трудно да приемем, когато човек спазва правилата и кара внимателно.  Осмиван от спътниците си и изнервящ другите водачи, някои от които са скрити таланти за Формула 1 според самите себе си, просто не са имали шанса…

Видим ли кола да се движи по средата на платното, о да тук съм съгласен, че е много изнервящо за другите водачи, но като погледнем регистрационния номер, не съвпада на града, в който живеем. Ясно е, че хората не познават пътя – безспорно има навигации, но знаем как след като подминат отбивката казва „завийте на ляво“. Разбира се, на тези хора трябва да надуваме клаксоните и да набиваме спирачки пред колата им, за да им покажем гостоприемство.

Всичко е в ръцете на хората, народа, обществото, пешеходци, шофьори, колоездачи… Когато сте си в правото пътя не е ваш, не означава че трябва да газим, да свиркаме, да псуваме, ако разбира се не говорим за страшна наглост.

Майките с количките, да те си позволяват и по пътното платно да се движат и по велоалеите, но тях трябва да ги пазим! Много е трудно в това натоварено ежедневие и движение, една майка да разходи бебето си нормално. Тя е герой по нашите пътища, разбити тротоари от коли и надигнати от корени на дървета, спрени коли, където не трябва, там където трябва да пресече или да заобиколи е най- сложно.

Самите ние не си ли сложим граници, не променим ли мисленето си, не научим ли децата по друг начин, а не само да се оплакваме, каквито и други мерки да се направят, няма да имат ефекта на самоконтрола и самосъзнанието.

А като общество трябва и да изискваме построяването на пътища и паркоместа  за водачите на МПС, това ще спести огромни нерви и стрес в ежедневието. Така и паркове и леснодостъпни места за майки, деца и възрастни.