Шоколадът, храна на Боговете, част 2

И така, конквистадорите донасят в Европа не само чувалите с какао, натоварени на корабите на Армадата, но и древния метод за обработка на какаовите зърна, включваща техниката на тяхната ферментация и изпичане. Но испанците променят вкуса на напитката, като добавят топла вода и захар от тръстика. Църквата определя шоколада като напитка, а не като храна и ето защо той може да се консумира по време на пости. Може би това е и една от причините, шоколадът да бъде по- лесно въведен в Испания в края на XVI в. А век по- късно, той се превръща в „национална“ напитка, предлагана във всички реномирани заведения, където се събира висшето общество.

Една френска аристократка, която посещава Испанския двор по това време, описва сребърни плата, покрити със захаросани плодове, които придружават дегустацията на новата шоколадова напитка. Тя учудено отбелязва, че някои благородни дами могат да изпият една след друга до шест чаши с шоколад!

Едно испанско списание пък публикува статия, която обяснява защо шоколадът става любима напитка на испанците: хората от региона Asturies разказват, че през 1517 г., бъдещият император Карл V, по погрешка попада в малкото пристанищно селище Tazones, намиращо се в техния регион. Всъщност владетелят, който наследява огромни територии от своите родители, в това число и Испания, трябва да достигне крайбрежието на Баските. Жителите на Tazones са първите, които виждат  Карл V и за да изразят своята радост и уважение, му поднасят „най-деликатната напитка – чаша шоколад“.

Вълшебната течност „омагьосва“ всеки, който я опита, бил той обикновен човек или владетел. Напитката печели все повече последователи и пътува из европейските страни. В началото, шоколадът е запазен само за кралските особи и висшето общество, но с времето той става популярен и сред народа.

През XVII в., шоколадът е изключително ценен продукт в Европа, който няма нищо общо с вкусовите качества на напитките, познати на Стария континент.

Известният английски писател от XVII в, Samuel Pepys, oписва любопитна случка в своя дневник, отнасяща се до шоколада. Поканен да отпразнува коронясването на английския владетел Карл II през 1661 г., Pepys остава на тържеството до късно вечерта, като си похапва и пийва здраво. Но много храна и алкохол водят до тежест и замаяност. Ето защо, той отива на другия ден в магазина на търговец, който избира шоколад като средство, което да облекчи препълнения му стомах. Самият Pepys е страстен любител на тази вкусна течност.

А през 1671 г. във Франция, Мари дьо Рабутен- Шантал, маркиза дьо Севине, която е автор на многобройни писма, споделя своето мнение относно шоколада. В началото, тя не е негов любител, но по- късно маркизата се убеждава в неговите положителни за здравето качества : шоколадът помага за добро храносмилане, а от него може да се пие и по време на гладуване.

През 1668 г, във Флоренция, Италия, шоколад се продава „ в малки чаши от печена глина, топъл или студен според вкуса“, както пише местен хроникьор. Флорентинците предават още една оригинална вкусова нотка на напитката, като добавят към нея жасмин. Те успяват да запазят „тайната“ на приготвянето на шоколада в продължение на векове. В Двора на Козма III, гъстата ароматна течност печели много последователи. А философа и поет, както и личен лекар на Медичите, Франческо Реди, подобрява рецептата на шоколадовата напитка.

През 1753 г., известният шведски природоизследовател Лине (Linné) дава биноминалното (съставено от две имена) име на какаото, което замества използваните до това време дълги научни латински имена. Самият той е голям любител на тази ароматна, гъста и вкусна кафява субстанция. През епохата, когато Лине описва и изучава природните видове, какаото е все още култура, позната само на тесен кръг ценители в Европа.

Шоколадът се счита дори и за лечебно средство. Във Франция например, лекарите на Кралят- Слънце Луи XIV (1638- 1715), му „предписват“ да пие шоколад при здравословни проблеми. А един английски „експерт“ по тази напитка от XVIII в. пише, че ако тя се пие по определена схема, както прави съпругата му, това ще доведе до раждането на близнаци. Самата тя му ражда близнаци…три пъти!

Първият завод за шоколад в Англия отваря врати през 1728 г. в Бристол. През 1853 г., кралица Виктория има своя официален доставчик на шоколад. А Френския двор разполага с „Кралска фабрика за шоколад“.

Днес, шоколадът е фино обработен, а текстурата му е гладка и блестяща. Но до края на XIX в, той е на бучки и грапав. Голяма заслуга за текстурата на шоколада, която познаваме днес, имат швейцарските майстори.

През 1867 г., швейцарският химист  Хенри Нестле открива техника, с която прясното мляко се превръща в прах чрез метода на изпарение. Друг швейцарец, Даниел Петер, изпозвайки метода на Нестле, успява да произведе шоколад  със сухо мляко и през 1879 г, той създава първото блокче с млечен шоколад. През същата година, още един швейцарец, Рудолф Линд, създава процес за обработка на шоколада, което позволява той да има желаната гъстота и аромат.

Друг известен майстор, Тоблер, създава марката Тоблерон през 1899 г. : триъгълниците с бадеми и мед, покрити с шоколад.

Днес шоколадът е част от нашето ежедневие. Сладко изкушение за малки и големи, той се споделя със семейството и приятелите, подарява се на празници, вдъхновява майсторите- сладкари и кулинарните любители.