Китайска Камелия (Camellia sinensis)

Родина на произход на този вид растение е източно – южния регион на Азия, където и до днес се среща в див вид. Култивираното чаено дърво се разделя на два вида : чаено дърво от Китай и чаеното дърво от Асам (Assam). Листата на вида от Асам са по- дълги и по- широки. Той е по- малко устойчив и се отглежда най вече в Индия, Шри Ланка, остров Ява и Бразилия. Цветовете на чаеното дърво са бели или розови. Листата са класифицирани по категории. Най – младите две -три листа, които все още не са цъфнали, са с най- добро качество и дават т. нар. пекое (pekoe). Ако към тези листа се добавят следващите листа от стъблото, до четири или повече листа, се получава т. нар. сушонг (souchong). По- старите листа и стъблата са класифицирани като даващи чай от по – ниско качество, т. нар. пушонг (pouchong). A смесицата между млади и стари листа, дава т.нар. конгу (congou). Листата за чай се приготвят по два различни начина. Изпичането на листата веднага след реколтата дава зелените видове чай, един от които носи името „чай на императора“, заради неговите изключителни вкус и аромат, и жълтите видове чай. Тези видове чай се пият най вече в Китай, Бразилия и Япония. Другият начин за получаване на чай се състои в това, че листата първо са сушени, след това са навити на ръка или с помощта на машини, което довежда до разкъсване на растителните влакна. Това стимулира ферментацията на листата, което дава черния чай, консумиран най вече в Европа.

Исторически документи от Китай посочват използването на чая като напитка през IV век сл.н.е. По – късно, през XII век, чаят е разпространен в Япония наред с китайската цивилизация и будизма. През XVII век, чаят е разпространен и в Европа от холандските търговци.