Шоколадът, храна на Боговете – част 1
През различните исторически епохи многобройни цивилизации се появяват, развиват и изчезват. Някои от тях оставят след себе си архитектурни чудеса, съкровища, писменост или легенди. Към това човешко наследство спада и кулинарното изкуство: рецепти, използвани продукти, начин на готвене, напитки. Някои от хранителните продукти са били използвани всеки ден, други при специални случаи, а трети са били предназначени само за кралете и…Боговете.
Вино, трюфели, мед и халюцинационни гъби се смятали за храна на Боговете, тъй като те са не само с изключителни вкусови качества, но и много скъпи, рядко срещани и трудно достъпни. И между изброените продукти, най- скъпоценен е шоколадът. Неговото ботаническото име е Theobroma cacao, което идва от гръцки: „Theo“- Бог и „broma“- храна.
Какаовото дърво спада към семейство Слезови. В природата то достига височина между 8 и 10 м, а отглеждано в плантации от 2 до 3 м. Плодът му представлява голяма капсула, покрита с черупка отвън, а във вътрешността й се намират какаовите зърна. При процеса на изсушаване, ферментация, изпичане и смилане се получава шоколад.
Думата шоколад събужда в нас представа за нещо много вкусно и сладко. Шоколадово блокче, шоколадов сладолед, шоколадова бисквитка, топъл шоколад…божествено изкушение без край!
Но как човек е открил „Храната на Боговете“? … Може би по случайност. Минавайки покрай какаови дървета, някой е забелязал падналите узрели плодове. При удар със земята, черупката им се отваря и открива вътрешността, пълна със зърна. Оставени под слънцето, зърната изсъхват и ферментират, тъй като съдържат захар. Вероятно хората са започнали да ги пекат и така, в процеса на топлинната обработка са открили, че те променят своя вкус и цвят.
Старото име „cacao“ е с преколумбийски произход. Предполага се, че думата идва от термина какаша, използван от индианците олмеки, чиято култура процъфтява в мексиканските провинции Veracruz и Tabasco между 1 500 и 300 г.пр.н.е.
Племената олмеки, майа и ацтеки са познавали техниката за получаване на шоколад, която на свой ред испанските конквистадори откриват през XVI в., когато тяхната Армада достига Южна Америка.
За ацтеките, шоколадът е напитка, предназначена само за висшето общество: кралско семейство и двор, аристокрация, воини и търговци. Според местния обичай, божествената течност се пие със студена вода късно вечерта и само по време на празници и церемонии. Тя се поднася на мъжете от техните съпруги, държанки или прислужнички. Шоколад се дарява на Боговете по време на религиозни чествания, а на новородено с него се помазват челото, лицето, пръстите на ръцете и краката.
Испанският писател Берниал Диаз дел Кастиль, който придружава експедицията,водена от Ернан Кортес, отбелязва в своите записки, че владетелят на ацтеките Монтезума II (или Моктезума, около 1479- 1520), пие от божествената напитка, наречена « xocolatl », поднесена му в чаши от чисто злато. На местния език, „xoco“ означава горчив, а „atl“- вода. Кастиль пише още, че високопоставените в обществото на ацтеките пият шоколада с добавен към него сорт ванилия, див мед и дори люта чушка. Испанците пък добавят канела, анасон, бадеми, лешници.
За „вълшебните“ свойства на шоколадовата напитка допринася схващането, че тя е афродизиак, който дава енергия, подобрява настроението, физическата и сексуалната сила. Който изпие чаша шоколад, става непобедим и е в състояние да извърши невероятни подвизи, непосилни иначе за друг. Една легенда при маите разказва, че Quetzalcoatl, пернатият Бог- змия е този, който дава шоколада на хората. Той е и Пазителят на Рая, където расте какаовото дърво.
Когато Кортес води завоевателната кампания срещу ацтеките между 1519 и 1521, те споделят с испанците тайната на приготвяне на божествената напитка « xocolatl ».
