Супата, история и легенди

От кога човечеството приготвя супа? Вероятно от момента, в който е открило огъня и се е научило да вари вода.

Около 32 000 г. пр. Хр., при езерото Мунга, в Австралия, хората са консумирали риба и раци. Тук са открити огнища и глинени камини, където те са приготвяли храната.

Около 30 000 г. пр. Хр., в гроб при Куева Морин, в Испания, са били поставени дарове за покойника, между които и печено месо.

Около 3 880 г. пр. Хр., във Великобритания майсторите на брадви използват своите огнища за топене на метал и като фурни, където пекат овнешко и свинско, както и хляб върху нагорещени каменни плочи.

В древен Египет приготвят различни видове хляб, бира, многобройни ястия с месо от птици или домашни животни, зеленчуци, плодове.

Около 2 900 г. пр. Хр., жителите в Андите култивират картофи.

А около 800 г. пр. Хр., оризът се превръща в основна съставка от менюто на китайците.

С времето, хората установяват, че обработената на огън храна е по- вкусна и може да се запази по- дълго време. А природата е толкова щедра: тя дава и месо, и ароматни треви, и морски дарове. Колко вкусно става месото, когато се опече…и то става още по- вкусно с добавените към него билки. А поставено в подходящ съд, месото пуска и своя сок. А ако към него се добави вода и се остави да поври на огнището…всички ще огладнеят! И мъжете след дълги и тежки дни, прекарани в лов или битки, и жените, отдадени на домакинска работа и на грижата за децата.

На един континент варят месо, на друг картофи, на трети ориз. Тук добавят риба, там гъби, а още някъде и водорасли. След изяждане на продуктите, остава топъл бульон. А колко вкусно е когато в него се топне къшей сух хляб! Така вместо да се хвърли, тази течност е била сервирана като още едно ястие, а и старият хляб, потопен в нея, отново става мек и вкусен.

Във Византийската империя менюто се обогатява с рецепти за супи, които идват от Средна Азия.

В древна Гърция, всеки, желаещ да се подсили през деня, е можел да си купи супа, продавана на улицата в купи. Топлият бульон се е предлагал в няколко разновидности: с боб, с грах или с леща.

Една от най- старите рецепти за супа е запазена в преписваната на римлянина Апиций „ Кулинарна книга“ от IV в. От различни писмени източници научаваме, че Апиций е бил неподражаем ценител на вкусните и изискани ястия. И бонвиван, който прекарвал едната част от своето време в търсене на най- добрите хранителни продукти, а останалата…на масата! В книгата, вероятно по негова идея за рецепта за супа са изброени зехтин, пшеница, накълцано месо, мозък, кимион, вино, пипер, дафинов лист и ферментирал рибен сос.

В Римската империя, богатите граждани обожават да си похапват… полегнали и с часове. Сервираните плата са богати и разнообразни, и всичко това придружено с вино. Римляните обичат зеленчуци и подправки, като праз, лук, моркови, мента, магданоз и кориандър, с които приготвят супи.

Самата дума „супа“ започва да се използва широко през Средновековието. Названието идва от старинното английско „sop”: къс хляб, потапян в гърненце или в купа с бульон или месна течност, останала след изяденото месо.

Рецептите за супа стават все по- многобройни, а самата тя все по- разнообразна, вкусна и обичана. До такава степен, че в поезията от XII- XIII в. се появяват дори римувани стихове, които възхваляват крем супи, супи със сланина, със зеленчуци и варива, с бадеми и зехтин. От тези панфлети научаваме, че т. нар. „винена супа“ всъщност е хляб, напоен с вино – любимото ястие на воините и рицарите от Средновековието.

По това време, в Европа много популярни са супите с грах и сланина, супа с осолено месо от кит, с кресон, със зеле и със сирене. За бедните, супата е основно ястие, сервирано два пъти на ден. А за богатите, тя е заливка към основните ястия, варени в нея.

За истински майстори на супите се смятат французите, които в края на XV в. създават повече от 70 нови рецепти. По това време лъжицата не е измислена още. Тя идва на масата чак през XVI в. С времето, лъжицата става все по удобна, по- вдлъбната, а нейната дръжка по- дълга. Започват да се появяват и много добре изработени метални съдове за готвене, които позволяват обработката на продуктите на висока температура. По – доброто кухненско оборудване става предпоставка и за създаването на все по- сложни рецепти за супи.

Във Франция започват да заливат фиде и макарони с бульони. В департамента Нормандия, любими стават супите с брашно, като млечната каша с жълтъци. А според легендата, знаменитата френска лукова супа се е появила благодарение на краля Луи XV. Една вечер, когато замръкнал сам в своята ловна хижа, в нея имало само лук, масло и шампанско. И с тези продукти, кралят си приготвил чудна супа!

Студена или гореща, във вид на бульон или крем, лека или тежка, супа се приготвя навсякъде по света. Рецептите за нея варират според климата, сезона, вярата, вкусовете и наличните продукти.  Едно безкрайно разнообразие, което радва нашите осезания.

Минестроне в Италия, борш в Русия, студено гаспачо в Испания, гулаш в славянските държави, лучена супа във Франция, картофена супа в Непал, шотландска супа с ечемик във Великобритания, супа със скариди във Виетнам, chowder (гъста супа) с риба в Америка, крем супа с тиква в Австралия, темпура (супа със спагети) в Япония…