Потопът

Във всички митологии по света съществува история за потоп. Основната идея е една : хората стават арогантни, алчни, егоисти и не уважават нито другите, нито природата. Те разочароват Боговете или Бог, които решават да унищожат всички земни създания чрез страшно наводнение. Само един мъж и неговото семейство са избрани да оцелеят, тъй като те са единствените, които почитат Бог и другите. Предупредени навреме от божеството, те успяват да избегнат тази природна катастрофа и да се спасят.

Най- старият мит за потоп, който познаваме, идва от Шумер. Героят в тази история се казва Лиусудра. Той построява лодка и преди да се качи на нея, скрива Свещените текстове. За седем дни и седем нощи, водата залива земята. Ану, Богът на небето, взима Лиусудра и го пренася в Страната на изгряващото слънце, където героят живее вечно.

В Месопотамия, мъжът Атрахасис, наречен Супер- Мъдрият, е предупреден за предстоящата трагедия от Еа, Богът на водата. В един още по-стар мит, „Приключенията на Гилгамеш“, мъжът, който ще бъде спасен е смиреният цар Утанапиштум (Утнапиштим).

В иранския мит, Потопът е предизвикан от топенето на снеговете. Този, който ще бъде спасен, успява да се скрие в една крепост.

В гръцкия мит за потопа, мъжът и жената, които са спасени,  хвърлят камъни след тях, а камъните се превръщат в мъже и жени.

Във вярванията на индуизма, един ужасен пожар предхожда Потопа. Богът Вишну, който е почитан под многобройни форми  или « аватар », се превръща в риба, за да предупреди навреме мъдрият Ману. Този природен катаклизъм бушува в продължение на сто години, след което Вишну успява да намери на дъното на водата Ведите, Свещеният текст на Индия.

Библията взаимства този мит и го превръща в историята, която познаваме : за да накаже човечеството заради своите прегрешения, Бог решава да потопи земята под вода. Само Ной, неговото семейство и една двойка от всеки животински и растителен вид ще бъдат помилвани. Всички те се качват на Ноевия ковчег, който Ной построява по упътване на Бог.