Макар да изглежда тромав и бавен на суша, нилският крокодил достига скорост от 12 км/ч. Във вода той е истински нападател, господстващ в подводното царство от преди 250 милиона години. Тайната на скоростта на движенията му се крие в опашката. Тя има повече от 40 прешлена, които са свободни, но играят ролята на скеле, много солидно и изключително гъвкаво. Силата на опашката се допълва и от четири групи мускули и още една „лента“ от мускули, която покрива всичко. Плочките на крокодила регулират температурата на тялото, а всяка плочка, когато расте, се характеризира с кръгове на повърхността. Те са толкова здрави и предпазват тялото толкова добре, че римските войници използват кожата на крокодила като ризници по време на битки. Те са съставени от кератин, като този при ноктите на човек. Нилският крокодил е и с изключително развито обоняние. Той може да подуши труп на животно, намиращо се на 6 км разстояние. Крокодилът е шампион по задържане на своето дишане и това му позволява да остане под водата незабелязан от плячката, която дебне в продължение на 30 минути. Затова му помагат външни ноздри с клапи както за дишане, така и за обоняние, разположени по назад от тези, разположени на върха на муцуната. Ушите на крокодила не се виждат, но те са най – добре специализирани от тези на останалите влечуги. Слуховият канал, изключително чувствителен се намира във вътрешността на черепа, където е добре предпазван.
Яйцата на крокодила имат период на инкубация 3 месеца и през това време майката е способна да чуе звуците на своите бебета още в черупката. Зрението на крокодила е като това при човек, но в края на орбита на очите се намира кристален слой, който покрива очите по време на потапяне във водата. Влечугото поглъща камъни и се смята, че тази техника служи за равновесие между тялото и главата, която е огромна. Крокодилът може да достигне 5 м дължина и тегло от 1 тон. Камъните в корема уравновесяват теглото на му спрямо главата и това улеснява тялото да остане в една линия, което не позволява потъването с главата. В главата на влечугото се намират 9 хиляди ултра чувствителни рецептори, а в челюстта му се намират осезателни рецептори, които му помагат да локализира местоположението на своята жертва. Рецепторите в челюстта са покрити с фина мембрана и са толкова чувствителни, че той може да забележи и най – слабото движение във водата или смяната на налягането в нея. Когато животно пие вода, крокодилът е способен да го локализира само по движението на водата. В челюстта на влечугото се намират 60 броя зъби. Предните зъби перфорират кожата на жертвата, а задните служат за разкъсване. Крокодилът сменя зъбите си всяка година и през живота си „произвежда“ няколко хиляди. Влечугото не дъвче по време на хранене, захапката му е като ножица, а веднъж попаднала в челюстта на крокодила, жертвата не може да се освободи. В края на муцуната на крокодила се намира клапа, която затваря дихателните пътища и така той не може да се удави, за разлика от жертвата. Той завлича своята жертва във водата и започва да се върти заедно с нея като пумпал. При тази техника на въртене, силата на натиск върху зебра от 400 кг е 1 100 кг. След похапването на крокодила, от зебрата не остава нищо. Глава, кости, копита, всичко попада в стомаха на „чревоугодника“. Учените смятат, че смилането на всичко това е подпомагано от киселини, но и от погълнатите от него камъни. Крокодилът е перфектен убиец, въоръжен с всичко нужно : изключителни слух и обоняние; ризница от плочки, които предпазват кожата и които играят ролята на телесно „парно“, захранвано от слънцето; сърцебиене, което се забавя многократно, когато крокодилът е под водата; система от клапи и рецептори, които позволяват на крокодила да не се удави, да остане много дълго под вода и да локализира своята жертва и при най – слабо нейно движение. Крокодилът е едно от редките животни, чийто мозък расте през целия му живот, а зоната за интелигентност се намира в централната част на мозъка.
