Катедрали и дворци
Средновековието е не само време на болести, природни бедствия, невежество и бедност. То е и период в който процъфтява рицарството и изкуството, свързано с него: рицарски поеми, песни, музика и романи. Това е време на смели герои, които въплъщават добродетели като честност, справедливост и смелост. Които защитават достойнството на своите любими и които са готови да влезнат в бой в името на своята религия.
А религията е изключително важна през Средновековието. Църквата е над всичко. Тя налага латинския като универсален език. Тя бди над всеки вярващ и го ръководи в неговия житейски път. Тя следи затова, той да не « кривне » от правия път и да забрави Бог. Смиреният християнин вярва в създаването на света така, както го е описала Библията. И всеки се страхува от деня на Страшния съд, защото наказаните ще горят вечно в Ада. Но ако вярващият практикува своята религия, ако изговаря редовно своите молитви, ако ходи на поклонения и прави дарения, то тогава той ще намери място в Рая. А докато чака да се изкачи в Небесата, той може да намери утеха в « земната » къща на Бога- катедралата.
Типична за Средновековието е религиозната архитектура. Катедралата е символът на вярата и любовта към Бог. Тя обединява социалните класи на обществото и работата на целия народ. Всички участват в нейното построяване: крале, аристократи, васали, буржоазия, селяни, архитекти, строители, художници. Едни дават пари, други доставят нужните материали, трети работят по строежа. Опитни майстори изработват огромните и красиви витражи, върху които ще бъдат изобразени религиозни сцени. Други обработват камъните, от които ще « изскочат » флорални и геометрични фигури, за да украсят вътрешността на сградата и нейната фасада. Сръчни скулптори ще « съживят » от мрамор и дърво библейски герои, светци и светици.
Катедралата е огромна по своите размери. Тя трябва да приюти всички вярващи, но и да им покаже могъществото на Църквата. Всяка катедрала е великолепна и единствена по своята изработка, богато украсена отвътре, с пищна фасада отвън. Големите прозорци, които прорязват стените, позволяват « божествената » светлина да огрее всеки, влязъл в нея. А високите колони, сякаш без край, здраво застъпени в земята, се извисяват към Небесното Царство.
Всеки богат град в Европа се стреми да построи своята катедрала. Просперитет, пари и силна вяра дават начало на архитектурни чудеса. Катедрали никнат като гъби в Италия, Франция, Англия, Испания.
Ренесансът е епоха, която « блести » с нов архитектурен стил. Сега вече не се строят катедрали, а дворци, замъци и феодални крепости.
Крепостта се строи на високо, за да устои на неприятелски нападения. И всичко е обмислено така, че тя да остане непревземаема: тежки врати и решетки затварят нейния вход, а подвижни мостове се вдигат при нужда. Дебели каменни стени я обграждат като колан, а в основите й са прокопани дълбоки пропасти, често напълнени с вода. Високите кули служат за наблюдателници. В залите се съхраняват оръжия и доспехи. А удобството за обитателите на крепостта е сведено до минимум.
Дворецът е създаден за удобен и спокоен живот. Той се строи на хубава поляна, обградена от гора или езера. Или на брега на река така, че да бъде видян отдалече. Дворецът трябва да събуди възхищението на всеки, който го види и да покаже богатството на този, който го притежава. Затова той наброява множество стаи, зали, галерии, коридори, стълби, тераси. Навсякъде има тежки мебели, пердета, килими, предмети на изкуството. Големи помещения служат за кухня, където майсторите готвачи приготвят на къкрещия огън вкусни и изтънчени ястия. Многобройни прозорци и огромни полилеи позволяват на светлината да озари вътрешността на двореца. Прекрасни градини с фонтани предлагат свежест и тишина, растителни лабиринти крият влюбени погледи и чувствени трепети.
