Чудната Александрийска библиотека

Около 283 пр.н.е., в Горен Египет, един грък умира от ухапване на отровна змия. Убийство, самоубийство или нещастен случай? Мъжът, който е на възраст от шейсет или седемдесет години в момента на своята смърт, изпаднал в немилост пред новия владетел Птолемей II Филаделф (ок. 308/285- 246 пр.н.е) и бил прогонен от Александрия. Този мъж бил уважаван ерудит, автор на многобройни книги и ученик на известни философи. Но най- вече, той имал заслуга за създаването на най- известната библиотека от Античността, Александрийската библиотека.
Този мъж се казвал Деметриос от Фалерум. Роден е около 350 пр.н.е във Фалерум, един от пристанищните градове, принадлежащи към агломерацията на Атина. Деметриос решава да отиде в Атина, за да следва в Гимназията. Получава отлично образование от известни философи и мислители, които преподават тук. Много добър оратор, младият мъж пише политически и социално ангажирани речи, които излага пред публиката. Неговата репутация става толкова голяма, че Касандър (ок. 358- 297 пр.н.е), владетел на Македония след смъртта на Александър Велики, го назначава като управител на града през 317 пр.н.е. Деметриос реализира преброяване на жителите на Атина, създава закони и извършва фискални промени. Сприятелява се с реномирани философи и обичани поети. Историята разказва, че той бил толкова уважаван и популярен сред своите съграждани, че в негова чест били издигнати 300 статуи!… Уважаван и почитан до 307 пр.н.е., когато Атина е обсадена от Деметриос Полиоркет, македонски владетел, наречен „Обсадителят на градове“. Статуите на Деметриос били бутнати и превърнати в… бидета.
Деметриос успява да се спаси и да избяга в Тива, където остава от 307 до 297 г. пр. н.е. Завръщане в Атина е невъзможно. И така, той решава да приготви своя багаж, взима своите книги и поема път към Александрия…
През 332 пр.н.е Александър Велики завладява Египет. Един град, основан през тази година и разположен на север от делтата на Нил, в Горен Египет, ще бъде кръстен Александрия в чест на завоевателя.
Градът бил построен според плановете на архитекта Динокарес от Родос, който решил да даде на града формата на македонска тога (хламида). Улиците били разделени на пет зони, според първите букви от гръцката азбука: Алфа, Бета, Гама, Делта, Ипсилон, чийто акроним дава : „ Александър, владетел роден от бог, го построи“. В този голям и красив град се смесвали различни култури и езици. Многобройни търговци идвали тук, за да предложат своята стока с екзотични и рядко срещани продукти. Неуморими пътешественици се разхождали в града, за да се насладят на неговата архитектура и културни забележителности. Почитани философи и мислители се установявали в Александрия, за да пишат своите трудове и да споделят своите знания с други ерудити.
Деметриос, омагьосан от красотата на този модерен за времето си град, се установил в квартал, разположен до кралския дворец.
През 305 пр.н.е. Птолемей I Сотер управлява Египет. Според Плутарх, самият Деметриос давал съвети на владетеля да събира книги и да чете безспирно, защото „това, което приятелите не смеят да кажат на един владетел, е казано в книгите“. Деметриос създава закони и правила. Той пише много и посвещава книга на Птолемей, озаглавена „Птолемей“, която засяга политически и културни теми. Той успява да убеди владетеля да построи сграда, посветена на Музите, наречена Музеят, който станал част от дворцовия комплекс. Много бързо, Музеят се сдобил с невероятна библиотека. Тук можело да се четат книги на гръцки език, трудове за египетската култура и тази на други страни, както и еврейски текстове от Старият Тестамент, преведени на гръцки. Законът задължавал всеки, който посещавал Александрия, да направи дарение от книга. Според писмени данни, Деметриос имал амбицията да събере колекция от 500 000 тома! Известният гръцки лекар Галиен отбелязва, че Птолемеите били готови на всичко, за да издигнат репутацията на своята библиотека. Те плащали големи суми, за да получат и копират оригиналите на писмените творби, които ги интересували. Историята казва, че те не ги връщали винаги… Птолемей I помолил Атиняните да му изпратят оригиналите на творби на Есхил, Софокъл и Еврипид срещу добро заплащане… но само копията били изпратени обратно в Атина. Така, 79 официални творби на Есхил, 120 на Софокъл и 88 на Еврипид били останали в Александрийската библиотека.
Разказват, че Александрийската библиотека наброявала 700 000 писмени творби. Тя била опожарена през 47 пр.н.е и втори път през 390 г. С идването на Арабите през 642 г. града губи своя културен блясък и историческо значение. И Александрийската библиотека изчезва…




