Денят на Краля

Отказ от „Нашата История“ от Анри Даниел- Ропс

Една непрестанна церемония: такъв е животът на краля във Версай. Всяко от действията през деня беше предвидено; самият Луи XIV установи този етикет. За нищо на света той няма да го пропусне. Етикетът зависи от дневния ритъм на театъра и църковната литургия. И той започва от сутринта. В осем часа, първият домашен камериер – един високопоставен Старши, много горд от тази служба – идва да събуди Негово Величество. Ставането се извършва. Няколко семейства, принцовете на семейството, идват да поздравят краля, докато той приготвя своя тоалет. Други, по- малко облагодетелствани, идват, за да му представят неговите ръкавици, сабя и шапка.

Кралят е готов. Той отива в параклиса. Това е един много важен момент. Ухажорите са строени по цялата дължина на Огледалната Галерия. Когато кралят минава, големите им шапки с пера измитат пода от мрамор и дамите приклякват почти в позата на реверанс. Ако някой иска да помоли за нещо, това е моментът; разрешено е да се изкаже молба пред Негово Величество, която един от министрите отбелязва. Благосклонен и приветлив, кралят казва:„ Ще видим…“

След литургията, идва часът за работа. Всеки ден, Луи XIV председателства един от Съветите, слушайки министрите да изложат въпросите и мислейки дълго време преди да реши. Никакво важно решение не се взима без него. В дванайсет и половина: кралят е гладен: той има огромен апетит. Малкият поднос му е сервиран в този момент, много добре гарниран между другото – пет или шест плата – но със скромна церемония, в присъствието само на двадесетина ухажори. Неделята, народът е допуснат от далече, за да гледа как се храни техния крал. Човек се възхищава, се удивлява. Всяко ястие пристига, предхождано от един офицер, последван от почитна охрана, носено върху плато от сребро, от един от висшестоящите Старши. Дали кралят е жаден? „Да пием за краля!“ вика Големият виночерпецът, който сервира за пиене на краля и чашата му е поставена върху подложка от злато.

След храненето, кралят се развлича два часа. Той ловува на драго сърце в гората или се разхожда в парка. И прекарва един момент с кралицата, посещава своите деца. След което работата продължава отново. Министрите представят за подписване важните закони. Нощта е вече черна, когато Негово Величество напуска своя кабинет. Дворецът е осветен от хиляди свещници. Всеки, владетел или хубава дама, е облякъл своите най- богати дрехи. Навсякъде са само скъпоценни камъни, злато, сребро и дантели. Перуките са тежко напудрени. Вечерта започва: това е най- тържественият момент от деня.

Кралят говори на ухажорите, най- вече на дамите, на които той любезно възхвалява тоалета. След това, той се развлича. Това една празнична вечер ли е? В този момент, в градините, светлините блестят през листака; водата от басейните отразява огъня, или, на сцената, Г- дин Молиер интерпретира една от своите комедии, на която кралят се смее от сърце. Обикновените вечери, Негово Величество играе на карти, на билярд или слуша клавесин. Около полунощ, той се отправя в неговата стая. Отново, ухажорите се строяват при неговото преминаване. Кралят избира един от тях – много търсена облага. Щастливият избраник придружава суверена в неговата стая, и му държи свещника. Ако иска да помоли за някаква облага, той ще намери начин да формулира своето желание, преди Негово Величество да заспи.

Анри Даниел- Ропс е роден през 1901 год. Истинското име на този учител и хуманист е Анри Петио. Целият си живот Петио посвещава на преподаване и писане.

Първата му издадена книга, „Нашата тревога“, е публикувана през 1926 г., в която той дава воля на своите разбирания относно обърканото от войната поколение. По- късно, през 1934 г. излиза романът му „Смърт, къде е твоята победа?“. И през 1939 г. следва „Огнената сабя“.

Петио е автор и на няколко училищни книги, между които „Нашата История“, публикувана през 1946 г.