Вобан (1633 – 1707) кралският военен архитект
Себастиан льо Претр, маркиз дьо Вобан е роден във Фушре, днес Сен – Леже – Вобан в департамента Йон (даван като Юне на бълг) през 1633 година. Той постъпва в армията на 17 години и служи в отдела за военни инженери. Ръководи с успех военните битки, както в защита, така и в атака във войните на Луи XIV. Участието му в обсадите на 53 крепости са белязани с успех, някои от които са в Лил, Безансон, Дол и т.н. Негова заслуга е стратегията на атака, която се изразява в прокопаване на окопи, паралелни на укрепените стени, за да придвижи оръжията от артилерията и трупите от войници възможно най – близо до атакуваната крепост.
Вобан подобрява защитата на повече от 300 крепости, създава архитектурни планове и ръководи работата по строежа на 33 нови крепости. Кралският архитект е в основата на създаване на защитен „колан“ от крепости, който, комбиниран с планинския релеф е естествена бариера на защита на север
и изток : Еско, Мьоз, Рен. Вобан обгражда крепостите с множество стени и ровове, строени на „етажи“. Вътрешността на крепостта е истински град – Вобан разпределя крила за войниците, за складове, за кухня.
Славата на френския кралски архитект се носи из цяла Европа, където други архитекти го „копират“. За Вобан казват: „Град, обсаден от Вобан е превзет град – град, укрепен от Вобан е непревземаем град“.
Вобан е брилянтен архитект, но и ангажиран гражданин. Той не само подобрява условията на
живот на войниците в крепостите, но е развълнуван и от отчайващото икономическо положение на обикновените граждани. Той „кръстосва“ безспирно Франция на своя кон, за да следи работата по укрепването и строежа на крепостите из цялата страна. Става свидетел на бедността и тежкия живот на хората, които плащат огромни данъци. Вобан счита, че за това допринасят и привилегиите, давани като титли, имущества и пенсии на определена класа. Военният архитект се осмелява да представи пред
Краля – Слънце през 1707 год. своя „Проект за кралския десятък“. В този свой проект, Вобан застъпва тезата, че данъците трябва да се пропорционални на печалбата и да важат за всички класи. Проектът е
напечатан на брошури, които са конфискувани от полицията, а авторът му изпада в немилост. Вобан умира през същата година, няколко дни след този „неуспех“. Но този „неуспех“, застъпващ тезата за равенство, ще намери своя отзвук осемдесет години по – късно, по времето на Френската Революция.
