Рилският манастир
Рилският манастир има огромна роля в българската история и е национална гордост. Основаването му е свързано с българският отшелник Иван Рилски (роден около 876 година в село Скрино). Той се е оттеглил в отшелничество в знак на протест, породен от падението на тогавашното духовенство и борбата му за влияние с болярите. През X век Рилският светец основал манастира, който се намирал в местността Осеновица, но е бил разрушен от лавина и изместен на сегашното му място през XIV век.
Намиращ се на 1147 метра надморска височина, манастирът е обграден от невероятни пейзажи – построен отдясно на река Рилска, точно, където се влива нейният приток Друшлявица. Заобиколен от иглолистни и букови гори и планински поляни.
През 1335 година феодалният владетел на Струмската област – Хрельо, изгражда в двора каменна кула, в параклиса, на която са запазени ценни средновековни стенописи. През XV век манастирът е бил разрушен, но възстановен от синовете на епископ Яков, които през 1469 година пренесли мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново в манастира.
Третият и последен етап на строителство на манастира е в сравнително кратък период – 1816- 1870 година. Този период е истински „ренесанс“ за изява на българските майстори (строители, зографи, резбари), които със средства, събрани от народа, изграждат величествената архитектура и визия на манастира до наши дни.
Между 1816-1819 година майстор Алекси от село Рила, изгражда трите крила на манастира. На 13.01.1833 година стихиен пожар унищожава голяма част от манастира. С дарения от целият български народ, той бива възстановен още по-величествен. На мястото на старата Хрильова църква е издигната сегашната църква. Тя е изографисана от най- добрите майстори на Самоковската художествена школа.В това дело се присъединяват и най-добрите зографи от Разложката школа, както и майстори-резбари от Самоковската, Дебърската и Разложката школа.
Със своето хилядолетно съществуване Рилският манастир е тясно свързан с историята на нашият народ. В библиотеката му се пазят около 20 000 тома печатни книги ( част, от които са руски и гръцки ) и ръкописи с уникална научна и библиографска стойност. Част от които са около 130 славянски ръкописа, ръкопис върху заешка кожа от XII век, големият панегирик на Владислав Граматик (XIV), ръкопис на Неофит Рилски и други възрожденци.
Рилският манастир е най-големият в България и една от най-посещаваните туристически дестинации от български и чуждестранни туристи. Включен е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 година.
