Златото на Френската банка, 1940 година
През есента на 1939 год., Френската банка разполага с 2.230 тона злато в своя резерв. През юни 1940 год., когато немците откриват, че златото от банката е изчезнало, разочарованието на завоевателите е голямо…Но къде е златото тогава и как да го открият, за да го отнесат в своята „велика“ родина…?
С настъпването на страх и хаос в Европа от предстояща война, Френската банка работи върху различни планове, за да спаси своето злато. Тя се страхува, че в случай на нападение, то може да попадне в ръцете на немците, които плячкосват всичко по пътя си. Планът е златото да бъде изнесено от Франция и отдалечено от североизточната й и южно- източната й граница. Но в същото време, за да остане на разположение за Френската банка, то не трябва да бъде изнесено прекалено надалече. И в случай на нужда, тя да може да закупи военно снабдяване за френската армия и най вече самолети за френската авиация.
Държавата взима решение за изнасяне на златото и на 19 януари 1939 год. е осъществен първият конвой с 57 тона злато, а дестинацията е Турция. Следва конвой с влакове и кораби, натоварен с основния резерв от злато, който е изпратен в Брест, пристанището, разположено във френския източен регион Бретан. От 14 ноември на същата година, други конвои, натоварени със злато, поемат към Америка. Златото трябва да бъде съхранявано във Федералната банка на Ню Йорк. Но неутралитета на Америка във военния конфликт налага правило, което изисква преминаването на френския конвой през канадското пристанище в Halifax. За Франция няма друг избор. На 3 юни 1940 год., първият конвой от кораби, натоварени с 21 тона злато поема към Канада. Конвоят пристига в Halifax на 18 юни 1940 год. Едва изпълнена мисия и… Франция обявява Примирие. Това решение обърква плановете на Френската банка за изнасяне на националното богатство. На 21 юни е взето решението, част от златото да бъде натоварено и изпратено на остров Мартиника, част от Антилските острови, влизащ в територията на Франция. Корабът е разтоварен в укреплението Фор Дезо, в града Фор- дьо- Франс, Мартиника, където остава до 1945 год.
Междувременно, в Брест остават още 726 тона злато, които е трудно да се товарят под бомбите на неприятеля. Работата е бърза, неточна и стресираща и по – късно ще се установи, че липсват монети. Но на 18 юни 1940 год, в 19 ч вечерта, всичко е натоварено…малко преди немците да нахлуят в града! Този конвой е изпратен в Дакар преминавайки през Казабланка.
