Най – дългият ден – Корнелиъс Райан
„Повярвайте ми, Ланг, първите двайсет и четири часа от инвазията ще бъдат решителни…Участта на Германия ще зависи от тях…За Съюзниците, както и за нас, това ще бъде най- дългият ден“ – Полеви маршал Ервин Ромел до неговия помощник по лагеруване 22 април 1944 год.
Инвазията на Съюзниците, известна като операция Оverlord, започва точно 15 мин след полунощ на 6 юни 1944 год. Този ден ще остане в историята като “D – Day”. Точно по това време специално избрани и обучени американци, принадлежащи към 101ва и 82ра въздушно пренасяща дивизия, скачат от самолетите над нормандските поля, осветени от пълната луна. Пет минути по – късно, на около 60 км разстояние, на свой ред скача малка група от мъже, принадлежащи на 6та английска въздушно пренасяща дивизия. Това са първите специално избрани войници, чиято мисия е да маркират зоните, където ще се приземят парашутистите, да маркират зоните, където ще кацнат планерите с пехотинците и да маркират нивите, на които ще се води битката за Нормандия.
Корнелиъс Райан (1920 – 1974) е автор на книгата „Най – дългият ден“, започната през 1958 год. и издадена през 1959 год. в Ню Йорк. Райан е американско – ирландски журналист и военен кореспондент по време на Втората световна война. За написването на книгата, извършва множество исторически търсения и справки. Той влиза в контакт и с тези, преживели първата вълна от атаката, с тези, взели участие в битката, продължила до края на лятото, но и с тези от „противниковия“ немски отбор.
Филмът „Най – дългият ден“ е заснет през 1962 год. в нормандското село Сент – мер – л‘Еглиз. Това е първото освободено от съюзниците френско село. Във филма, сниман в продължение на месец, участват много жители от селото в „ролята“ на статисти.
Когато парашутистите от съюзническите сили скачат от самолетите, те могат да се приземят на различни места, понякога много далеч от първоначалната цел. Понякога и на места, които крият опасност за живота. През нощта на 5 срещу 6 юни, от небето над Сент- мер-л‘Еглиз „валят“ парашутисти. Един от тях, американецът Джон Стийл (1912 – 1969), остава закачен със своя парашут върху покрива на църквата. Той е ранен в левия крак от изстрелите на немците, които се опитват да убият повечето приземяващи се парашутисти. Веднъж закачен, на Стийл не му остава нищо друго, освен да чака помощ от своите и да се прави на „мъртъв“, за да не загине наистина под куршумите на немците. Стийл остава закачен така на покрива около три часа, докато двама немци, заели позиции в камбанарията на църквата, го забелязват и свалят. Американецът става затворник, но няколко дни след залавянето, успява да избяга.
Днес селото Сент – мер- л‘Еглиз е едно от най- посещаваните туристически места в Нормандия. Туристите идват тук с хиляди и голямата атракция, който всеки иска да види, е закаченият и до днес американски парашутист…който всъщност е пластмасов манекен. Някои казват, че историята с този парашутист е измислена и че самият Стийл е прекалил с въображението. Други казват, че парашутистът не е закачен от правилната страна на църквата, там, където наистина се е приземил. Парашутистът днес е поставен от страната на църквата, която е по -доброто място за наблюдение и снимки.
