Вампир

Думата вампир се използва за мъртъв човек, който според вярванията, излиза вечер от своя ковчег, за да се нахрани с кръвта на живи хора. Легендата за вампири води своите корени от Трансилвания, регионът в Румъния, станал известен с историята на граф Дракула. Романът за този граф – вампир е написан от Брам Стоукер през 1897 год. „Истинският“ вампир или по – точно вампирка е благородна красива дама, живяла по тези земи. Красива, но жестока. Подчинените на графинята крадели девойки от околните села, които оставали в плен в нейния дворец. За да остане вечно млада и красива, графинята се къпела в кръвта от тези девойки. Тя използвала различни методи за „добив“ на кръв. Легендата разказва, че девойките били слагани в клетки и ги закачвали на високо. В тези клетки, девойките са пронизани от шипове и метални остриета и графинята минавала под клетките, от които течала кръвта на момичетата. През XVII и XVIII в. историите за вампири завладяват цяла Европа, което довежда и до методи и учения за предпазване от тези дяволски създания. Най – успешни „продукти“ за предпазване от вампири се оказват глави чесън, църковен кръст, молитви, както и пронизване сърцето на вампира. През XVIII в. монахът Гюстан Калме пише „Трактат за вампира“, в който също е обяснено какво е вампир и са дадени насоки за предпазване от тези дяволски създания. През тази епоха, популярността на вампири и вампиризъм е в своя апогей. Много истории, подхранвани още от древните митологии както при гърците например, говорят за превръщането на жена в змия или в птица, която напада бебета и пие кръвта им. От научна гледна точка Буфон е този, който дава термина вампир на вид прилепи. Най- разпространеният вид прилеп вампир е Desmodus rotundus, който се среща в тропична и субтропична Америка. Това е малък вид прилеп с кафяв цвят и с дължина на глава и тяло от 7,5 до 9 см. Прилепът се храни с кръвта на топлокръвни животни, най – вече на домашен добитък.