Когато поникне вулкан
Годината е 1943. Следобеда на един февруарски ден, мексиканският земеделец Дионисио Пулидо е на своята нива, която подготвя за засяването с царевица. От няколко дни жителите на двете околни села Парикутин и Сан Хуан Парангарикутиро забелязват, че земята се движи и чуват странни тътени. По време на работа, Дионисио вижда пукнатина в нивата с дълбочина от 50 см. Изведнъж, на това място земята се повдига с повече от 2 м, изпускайки мирис на сяра и гореща пара. Уплашен, той тича към своето село Парикутин, за да разкаже за случилото се.
На следващия ден, Дионисио отива на нивата си и вижда, че тук е „поникнал“ 10 метров вулкан, който продължава да изхвърля пепел, камъни и лава. След една седмица „малкият“ вулкан се издига на 150 м височина. Кръстен на селото Парикутин, след година достига височина от 336 м и продължава да изхвърля пепел и лава. През 1944 год. лавата затрупва нивите и двете села.
Днес само камбанарията на църквата в Сан Хуан е видима. Вулканът заспива през 1952 след активност, продължила 9 години и височина от 424 м. Това е първият вулкан, наблюдаван от неговото раждане до края на активността му. Казват, че Дионисио Пулидо е „продал“ своя вулкан на художника Франсиско Мурийо за 60 евро. И вулканът става световноизвестен благодарение на художника, който го увековечава в 12 000 картини. Разположен в колиба близо до вулкана, Мурийо рисува Парикутин в продължение на 7 години.
