Една легендарна земя
Според античните автори, една легендарна земя, намираща се в най-студените северни региони на нашата планета, съществувала още преди човек да се научи да чертае карти на океани и континенти. Тази митична земя от Стария Свят била едно ледено и мрачно място, скрито някъде из вечните ледници и студа на Северната полусфера. Някои автори смятали, че това е остров или загубения град Атлантида.
Тази легендарна земя носи име, изписвано по- различен начин, между които и това Тиле. Името е споменато за първи път през IV век пр. н. е., когато гръцки мореплавател Питеас осъществява морско пътешествие. Той отплава от топлите води на Южна Франция, стига до Бретания (днешна Англия), и продължава своето пътешествие на север. След шест дни, той достига земята Тиле. Гъркът хвърля котва на брега и среща жителите на тази страна. Те му показали, къде залязва слънцето, когато идвал най- късият ден в годината. Те му обяснили още как, по време на зимата, страната им била покрита от мрак, почти безкраен.
Плиний Стари говори за Туле като „за най- отдалечената от всички познати земи“. Той отбелязва, че в тази страна няма нито нощи през лятото, нито дни през зимата. Други автори пишат, че този природен феномен се възпроизвеждал за период от шест месеца.
През 55 г. пр. н. е., римляните нападат за първи път Англия. Достигайки до нейната най- северна точка, те провъзгласили, че завладели Тиле.
В началото на Средновековието, няколко ирландски духовници, които пътували до Исландия, били убедени, че достигнали Тиле.
Англия, Исландия и други скандинавски страни могат да бъдат Тиле. Името на тази тайнствена земя се появява в записките на многобройни мореплаватели, авантюристи и писатели. Така например, по време на Викторианската епоха, изследователят Ричард Бъртън споменава за първи път Тиле в своите карти. Писателката Шарлот Брьонте също говори за Тиле в своя роман « Jane Eyre », публикуван през 1847 г.
