Преди Средновековието
Годината е 476. Последният римски император на Западната империя Ромулус Августул, е свален от власт от предводителя на варварите Оклоакъл. Тази година бележи края на епохата на Античността и чертае нов период от 1 000 години, който историците ще нарекат Средновековие. Тези сто века от историята на Европа са смутни и тъмни времена, съпроводени от войни и битки за надмощие, постоянна промяна на границите на държавите, природни бедствия и епидемии, странстващи и поклонници, предприели дълги пътешествия из континента. Но това са и времена през които се разпространяват многообразни езици и се смесват различни култури. През 1 500 год., считана за края на Средновековието в Европа, Старият континент се отваря и за външния свят. Европейските завоеватели достигат далечни земи и опознават нови народи и култури…
Между III и V в. Западната Римска империя се превръща в кръстопът за варварските народи. Римляните наричат варварските племена „германи“: това са тези, които идват от север и не говорят нито латински, нито гръцки. Варварите са мозайка от народи, които включват готи (остроготи и визиготи), аламани, бургондци, франки, саксонци, вандали, бретонци, свеби, англи. Зад това преселение на варварските племена стоят хуните, които нападат Европа. Начело е техният предводител Атила, пред чието могъщество и сила трепери цяла Европа. А императорът на Ориента плаща 2 тона злато всяка година на Атила, за да го омилостиви и да не напада земите и жителите от Ориента. Но Атила, на върха на своята слава, не се задоволява с това, което вече му принадлежи и е решен да завоюва нови територии от западната част на континента, там, където са земите на Европа. До нахлуването на Атила по тези земи, варварите са сключили договори с римляните, които ги оставят да живеят по границите на Римската Западна империя. Варварите имат право да обработват земя и да строят свои селища, а в замяна на това пазят римските граници. Но когато варварите са нападнати от хуните през 375 год., те са принудени да търсят нови територии и навлизат в тези на Империята. Така бретонците се придвижват от югозападна Англия към северозападна Франция. Готите се разделят на две групи : остроготи, които около 450 год. се установяват в Италия и визиготи, които продължават своя път на запад към Испания, пропъждайки вандалите от тези земи. Вандалите от своя страна преминават Гибралтар и Северна Африка, за да достигнат островите в Средиземно море. Свебите достигат до края на континента, там където е Португалия. Саксонците и англите напускат Дания, за да намерят убежище на английския остров. Аламанци, франки и бургондци навлизат в земите на Централна Европа (Франция, Швейцария, Белгия).
Срещу тази бъркотия от народи и преселения, породена от хуните, германите се съюзяват и оформят армия от франки, визиготи и бретонци, ръководена от римския генерал Флавий Аеций. Битката срещу армията на хуните се води в Троя (Франция) през 451 год. Атила търпи загуба и е принуден да се оттегли на изток. Той умира две години по – късно и неговата смърт слага край на империята му. Атила е погребан през нощта и според традицията по това време, царете са погребвани със съкровища. В гробницата на Атила е поставено огромно богатство, а тези, прокопали гроба му, са убити на място, за да се запази тайната за местоположението на гроба. След победата над хуните и тяхното отблъскване от Европа, германите най сетне могат да си отдъхнат и да си изберат земи, където да се установят…но спокойствието не трае дълго, тъй като сега германите влизат в конфликти по между си, придружени с битки за надмощие. В Англия се оформят няколко саксонски кралства, начело на които стоят двама предводители, между които има съперничество. Бургондците се установяват между Лион и Женева. Аламанците, които дават името на Германия, заемат териториите в Бавария. Една част от франките се установяват по поречието на река Рейн, друга част, нар. салиенски (салически) франки, се установява в Белгия. Предводител на салиенските франки е Кловис, който води непрестанни битки, за да увеличи своята територия. През 486 год. Кловис печели битката срещу римския генерал Сиагрий (Сиагриус) и завзема Северна Галия. Армията на Кловис подчинява аламанците, напада бургондци и визиготи. Визиготите, населяващи до 507 год. Аквитания, са принудени да се оттеглят в територията на Испания. През 511 год., когато Кловис умира, той оставя след себе най- могъщото кралство на Запада, това на франките.
През VI в. се оформя териториална карта на народите в Европа с визиготи, установени в Испания и част от Португалия ; вандали, населяващи северното крайбрежие на Африка и части от острови в Средиземноморието ; бургондци, намиращи се в Централна Европа (югоизточна Франция и Швейцария) ; франките, завзели част от източна Испания, западното и северното крайбрежие на Франция, териториите на северна Германия, Белгия и Холандия ; англи и саксонци заемат източната част на Англия, част от северна Германия и Дания ; остроготи и ломбарди са установени на територията на Италия, Австрия, Хърватска и Сърбия. България е в територията на Византийската Империя.
