
Нова Зеландия е архипелаг, оформен от множество острови, разположени на т. нар „огнен колан“ върху Тихоокеанската земна плоча. Два от островите са основни : Северен остров и Южен остров.
Релефът на страната е предимно планински. Нова Зеландия е една от най- активните зони на Земята, включваща вулканична дейност, тектонични сили, урагани и земетресения. Тя се намира на мястото, където две земни плочи се срещат : Тихоокеанска и Австралийска плочи. Движенията и сблъсъкът между двете предизвиква „нагъването“ на земния пласт, което води до образуването на планини, както и на подземни пещери.
Източното крайбрежие на Нова Зеландия се къпе от водите на Тихи океан, а западното от морето на Тасман. Архипелагът е открит през 1642 г. от холандския мореплавател Абел Тасман (1603- 1659).
Северният остров е оформен от планинска верига и едно плато с многобройни вулкани, вулканични езера, гейзери и топли извори. Заради тази природна дейност той е наричан още „ Димящият остров“. Езерото „Taupo” се намира в центъра на острова. Urewara е най- големият Национален парк на Нова Зеландия. Със своите 2 787 м. надморска височина, връх Ruapehu е най-високата точка на Северния остров.
Южният остров или „ Нефритеният остров“ е формиран от планинската верига на Ново- Зеландските Алпи. Тя наброява няколко високи върхове, между които връх Aspiring, който се издига на 3 037 м височина. И най-високата точка на Нова- Зеландия, връх Cook, който достига 3 764 м. надморска височина. На този остров се намира най- големият национален парк на страната, Fiordland, както и Националният парк на езерата Нелсън.
Северният и Южният остров са разделени от Протока Кук.
Остров Steward е най- южно разположеният остров от архипелага на Нова Зеландия. Протокът Foveaux разделя този остров от Южният остров.
Птицата киви, която не може да лети, е символът на Нова- Зеландия.
Учените, които изследват скалите на острова, са открили седиментни скали с фосили. И такива, датиращи от преди 3,4 милиарда години : « стромателити » с полепнали по тях примитивни микроорганизми ; и « тромболити » с конусовидна форма, открити под водата.
Местното население на Нова Зеландия, » маори », нарича вулканите и техните езера „топу“, които са свещени за тях.




