Мон Сен Мишел, Чудото в Нормандия
Абатството Мон Сен Мишел (Хълмът св. Михаил), Нормандия, Франция, построено на хълм в океана и посветено на архангел Мишел (Михаил). Записано е в наследството на Юнеско през 1979 год. Статуята на Архангела, който претегля душите на мъртвите и решава да ги пусне в Рая или не, се извисява на 160 м. височина.
В ръкопис от XII в. е запазена информация за построяването на първите основи на църква. Легендата разказва, че владиката на областта Авранш, Обер, посещава няколко пъти църквата, където му се явява Архангелът. Желанието на Архангела е да бъде построен земен дом, който да носи неговото име. При третото посещение на владиката в църквата, пред него отново се явява архангел Михаил. Но този път, за да не остави съмнение за истинността на своята поява у владиката, Архангелът поставя своя пръст върху главата на Обер с думите, да последва волята на светията и да му посвети тази църква. Пръстът на архангел Михаил натиска главата на владиката и така в черепа му остава дупка. През 11 в. е открит череп с дупка в него, а вярващите смятат, че става въпрос за черепа на Обер. Черепът, съхраняван в комуната Авранш, се превръща в реликва. Днес с модерни технологии черепът е изследван, а резултатите показват, че става въпрос за образувала се в главата киста.
Легенди разказват също, че някога кръстена Нотр дам сюр Тер (Св. Богородица на Земята), първата малка църковна постройка е обсаждана и нападана от викингите. Те завладяват цялата Нормандия, нападат и плячкосват териториите между Руан и Париж. Но скалата, потопена в океана, остава непревземаема. В крайна сметка нормандците успяват да изтласкат викингите и да си завърнат изгубените територии.
Началото на 8 в. и по точно годината 709 се смята за официалната дата на построяване на малка постройка върху скалата, подаваща се от океана. През 966 год. Херцогът на Нормандия нарежда на монасите бенедиктинци да се настанят в църквата, построена върху гранитната скала в океана. Те разширяват постройката през 11 в. Между монасите има и архитекти, които владеят математика. С помощта на цифри и мерки те преустройват сградата. Тя е висока 20 м, широка 80 м и побира 100 монаха. Манастирът носи покрив от дърво, което олекотява постройката. Камъкът, нужен за строежите на манастира, е добиван от малки гранитни острови, разпръснати в океана на разстояние до 30 км от върха Мон Сен Мишел. Днес някои от тези острови не съществуват, тъй като използвани като кариери, техния камък е напълно изчерпан. Добитият камък служи и за полагане на основите на три крипти. Една от криптите, датираща от 1023 год. е строена в продължение на 60 год.
Църквата, кацнала върху скалата в океана, буди възхищението на поклонници и авантюристи. Славата на това творение, нар. „Чудото“ се носи из цяла Европа и отвъд нея. Тук се стичат и хора от народа и аристократи и артисти. Около църквата, обградена от постройки, търговци отварят магазини, таверни и гостилници. Те посрещат туристите с ястия и предлагат сувенири.
По време на Стогодишната война (1337 – 1453) между Франция и Англия, когато цялата Нормандия пада в ръцете на англичаните, върхът св. Михаил остава непревземаем. Тук с годините расте и селцето, а манастирът се превръща в крепост с колан от стена, дебела 4 м. Стената е построена от към страната, гледаща към континента, откъдето идват атаките. Скалата е разположена в океана, а при приливи, които са изключително бързи и дълбоки, тя остава напълно откъсната от континента. Всяка атака от страна на неприятеля завършва неуспешно. Англичаните обсаждат скалата настървено, но рибарите от Нормандия, които знаят точното време на приливите и отливите, снабдяват без проблем обсадените с храна и вода. Мон Сен Мишел винаги е привличал вниманието на нападатели, тъй като той има важно стратегическо местоположение. След 10 години неуспешна обсада на този океански връх, Жана Д‘Арк освобождава Франция. Англичаните обаче не се примиряват с факта, че не могат да завземат този важен стратегически пост и продължават своята тактика за завземането му. Но историята на Мон Сен Мишел показва, че той никога не пада в ръцете на неприятелски войски. През следващите няколко века, манастирът расте и се трансформира, архитектурните стилове се смесват… „Чудото“ носи гордо своето име, но съдбата му е подложена на изпитание… Под властта на кралете Луи XIV, XV и XVI Мон Сен Мишел се превръща в затвор. Манастирът продължава да бъде затвор и по времето на Наполеон. Тук са изпращани всички, които се противопоставят на властта. Затворниците са толкова много, че се налага избиването на стени и полагане на платформи, които разделят кораба на църквата на етажи. Условията на живот са много тежки, „килиите“ студени, влажни и тъмни. За да не струва нищо на държавата, „ затворът“ е превърнат и в икономически продукт. Назначеният директор е истински предприемач, а сметките за разходи и приходи се водят точно. За тези, които искат да видят близките си затворници или за любопитни посетители, има такса вход…
Това архитектурно чудо, което трябва да бъде земния дом на архангел Михаил и превърнато в затвор, буди негодуванието на интелектуалци, вярващи и туристи. Самият Виктор Юго изказва своето недоволство от това посегателство над „Чудото“.
Днес Мон Сен Мишел е свързан с континента чрез мост, строен в продължение на 3 години. През 2016 год. огромната статуя на архангел Михаил от мед, която е покрита със златни листа, е свалена от върха на постройката, за да бъде реставрирана.
Нормандското „Чудо“ е посещавано от 2,5 милиона туристи на година.
