Клод Моне, една Импресия

Дъжд от цветове, море и небе без начало и край, няколко силуета на кораби, потънали в мъгла, изгрев слънце…една Импресия.

Оскар Клод Моне е роден във френската столица Париж на 14 ноември 1840 г. Любовта му към изкуството и талантът му да рисува се проявяват още в ранното му детство. На 14 години, Клод продава вече свои картини на любители на изкуството. На 16 години, той участва в изложби в града Руан. Няколко негови картини са дори признати от Салона, най- известната и най- уважавана изложбена зала в Париж.

Още в младежка възраст, Клод е приет в колежа в град Авр, Северна Франция. По това време той обича да рисува портрети- карикатури, които много се харесват от любителите на хумора и които ги купуват с удоволствие. Много от тези карикатури се съхраняват днес в Института по изкуства в Чикаго.

През 1856, младият Моне се запознава с нормандския художник (Нормандия е северен департамент на Франция) Йожен Буден (1824- 1898). По- късно Моне ще каже: „Реших да започна да рисувам, следвайки неговия пример… Сякаш бях просветлен … Разбрах моето призвание. На него дължа факта, че станах художник“. Буден е този, който показва на Моне техниката на рисуване с маслени бои сред природата. Нещо, което художниците, които следват академичните догми, не обичат да правят : те рисуват в затворени тъмни ателиета и използват мрачни цветове.

Клод мечтае да следва изобразително изкуство в Париж, но градският съвет в Авр отказва да му отпусне стипендия. Лелята на момчето, Мари- Жан Льокадр, обещава да помогне и да поеме разноските за следването на своя племенник. И така, Моне заминава за Париж през 1859 г.

Моне обаче не постъпва в Училището по Изкуства, както го съветва баща му, а започва да посещава Академия Сюиз, където той се запознава с Писаро (1830- 1903). А в кафенето Гербоа, Моне се запознава с Реноар (1841- 1919), Сисле (1839- 1899), и Мане (1832- 1883).

През 1861 г., Клод заминава за Алжир с полка на африканските стрелци. По- късно, той ще каже: „ Всъщност семето на моите артистични търсения беше посято там“. Младият мъж обаче не успява да остане до края на своята военна мисия, тъй като се разболява от тиф. Той е изпратен обратно в Авр, където се възстановява от тежката болест и се запознава с Йохан Бартолд Йонкинд. „Той стана моят учител и на него дължа окончателното оформяне на художествения ми поглед“. – пише за него Моне.

През 1862 г., Клод се връща в Париж, където посещава Ателието на Шарл Глер, при когото учат също Сисле, Реноар и Базил (1841- 1870). Глер следва каноните на преподаване по това време, вдъхновени от античното изкуство и критикува своите ученици, че искат да се откъснат от тях.

Клод обича да рисува навън, сред природата, където могат да се видят светлината на слънцето, сенките на дърветата, движението на облаците. Където могат да се почувстват аромата на растенията, вятъра и дъжда. Където може да се чуят шума на морските вълни или на насекомите. Природата е идеалното място, където човек може да рисува по цели дни и да се наслаждава на прекрасните пейзажи. И Моне прави точно това: той остава с часове пред своето табло, погълнат от светлината и цветовете. Рисува с много бърз замах, тъй като трябва да „хване“ светлината и да я пресъздаде върху таблото, защото тя се променя за секунди. Моне „нахвърля“ цветовете с бързи движения на четката, като оформя малки петна, които оставят на въображението да разпознае лодка, облак или скала.

През 1870 г. , Клод се оженва за Камий, негова муза, модел и любима. Двойката има две момчета, но след второто раждане Камий се разболява тежко и умира.

В началото, картините на Моне не се харесват. Същото се отнася и за други художници, които не рисуват по установените канони. Някои от тези отритнати от обществото творци се обединяват и създават собствено „Сдружение на независимите художници“. През 1874 г., Сдружението организира своята първа изложба, а Моне показва своята картина „Импресия. Слънце по изгрев“. Публиката е изненадана и впечатлена (импресия на френски означава впечатление) : човек вижда само една неясна маса от сенки,силуети и цветове. До този момент, публиката е свикнала да се възхищава на картини с чисти цветове, ясни контури на предметите, изрисувани с най- малките подробности. Критиците, дошли на Изложбата на това сдружение, се подиграват на картината…един от тях, Луи Льороа, нарича подигравателно художниците, които рисуват като Моне, „Импресионисти“.

Днес картината Импресия, слънце по изгрев, 1872, е изложена в музея Мармотан в Париж, Франция, откъдето тя продължава да ни « впечатлява ».