Храната във френската армия

Въпросът за изхранването на армията е поставен по времето на Първата Световна война. Френското правителство е изправено пред проблема, как да достави храна на своите войници и как да осигури дневните порции. Защото добре нахраненият войник е по – силен и и издръжлив, устоява по – добре на умората, стреса и климатичните условия. Дневната дажба за всеки войник включва 400 г месо, 700 г хляб и половин литър вино. В изключителни моменти, след победа или празниците по Нова Година, дозата на виното е удвоена. По това време няма назначени истински готвачи. Такива са войници без опит и сготвената от тях храна често  е безвкусна, месото полусурово или прекалено дълго готвено. Храната е готвена в големи казани, а те самите са товарени на каруци, което позволява транспортирането им възможно по – близо до бойното поле. Има и специално назначени войници, чиято мисия е да  доставят храна до окопите. Тази мисия е опасна и смъртоносна, затова войниците често са замествани от кучета, на чийто гръб е натоварена храната. По времето на Втората Световна война, качеството на храната за войниците е подобрено, но приготвените порции в консерви остават еднообразни.

Днес изхранването на френската армия е истинско кулинарно изкуство. Правителството отделя 20 милиона евро за 2 милиона порции храна на година за своите войници от сухопътната, въздушната и морската армия. Менюто включва антре, основно ястие и десерт. В училището за готвачи в Керкевил, Нормандия, всяка година дипломираните готвачи наброяват повече от 500. Те са разпределяни в различни военни бази на френската армия. Една от базите се намира в Тамбукту, Мали в Африка. Легионът от сухопътната армия, изпълняващ операцията Баркал наброява 150 войника. Тук храната пристига с хеликоптери, пускана във въздуха с парашути. Операцията е рискована, тъй като местността е пустинна и войниците са видими от далече. Затова организацията по товарене на хранителните запаси в камионите се извършва възможно най- бързо и с желязна дисциплина. Веднъж пристигнали в базата, тоновете храна са подредени и складирани. Между тях има пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо, риба, вода, брашно, подправки, консерви. Сухопътната армия не разполага с истинска построена кухня. Тук „кухнята“ е сглобяема и разглобяема и превозвана на части в камионите. Когато са далече от базата, за да изпълнят мисия, войниците разполагат с 4 кутии с порции храна всеки. Кутиите съдържат сготвени ястия, включително антре и десерт. В този горещ и сух климат, където температурата на сянка е 45⁰, войникът имат нужда от над 3 500 калории и 9 литра вода на ден. Тази организация и доставка на храна важи за всички военни френски легиони, разположени в Африка : Нигерия, Чад, Мали и Мавритания.

Най – големият френски кораб носач на самолети в Европа, Шарл дьо Гол побира екипаж от 2 000 моряци. Корабът разполага с 3 огромни кухни, в които работят 30 готвачи – моряци. Всеки ден те приготвят 4 000 куверти с антре, основно и десерт. На едно ядене се сервира количество от 160 кашона равиоли, всеки от по 10 кг. За гратен с картофи са нужни 120 литра мляко. За десерт 150 кг шоколад . На кораба са товарени 270 тона храна, предвидени за 45 дни. Когато корабът е в открито море, снабдяването му с храна става посредством други кораби на всеки 10 дни. По време на тази маневра Шарл дьо Гол не спира своята траектория и товаренето на храната става в движение. За целта корабите се приближават до Шарл дьо Гол и се използва система с въжета за завързването им към него.

Базата на морската флота се намира в Брест, Северозападна Франция. Тя разполага с 3 подводници с атомни бомби. Всяка подводница е дълга 130 м, широка е повече от 30 м и струва 8 милиарда евро. Атомната глава, изстреляна от подводницата, може да достигне цел на повече от 9 000 км, без подводницата да може да бъде локализирана. Тя побира екипаж от 110 моряци и може да остане 2 месеца под водата. Тук организацията и снабдяването с храна са особено важни. Подводницата разполага с две кухни със своите готвачи и майстор хлебар. Хлябът, козунаците и закуските се приготвят през нощта, тъй като през деня в кухните работят останалите готвачи. В началото на експедицията моряците консумират пресни плодове и зеленчуци. След това хранителните запаси включват замразени продукти, готови ястия и консерви.

За хранителния режим на въздушната армия на Франция се полагат също толкова грижи, както за морската и сухопътната армия. Въздушната армия се храни в своята база, а когато пилотите изпълняват полети, с тях винаги енергийни блокчета. В случай на проблем, при който пилотът не може да се завърне в базата или при проблем със самолета (свален от друг самолет или техничен проблем), пилотът разполага с порции храна, които носи в дрехите си. В своя костюм с множество джобове, той разполага с всичко нужно, за да преживее в природата. За целта всеки пилот минава обучение за лов, риболов и приготвяне на храна.

Френската армия работи с най- големите хранителни гиганти. Те приготвят ястия, които са тествани от жури, съставено от майстори – готвачи и военни. Важни критерии са не само вкусът и текстурата на приготвените ястия, но така също начинът им на херметическо затваряне, формата и големината на опаковките. Ястията трябва да са преносими и да издържат на жегата в пустинята до +55⁰ или студа на планински масиви до – 10⁰ . Днес съществуват 14 менюта с антре, основно и десерт, както и 30 вида ястия в консерви. Веднъж одобрени от журито, ястията се закупуват от армията и се произвеждат в Център за опаковане на военните дажби. Центърът разполага с автоматизирани линии на производство и е строго охраняван. От тук на ден излизат 10 милиона порции храна. Те са затворени херметически и могат да бъдат използвани 4 години след датата на производство. Ястията отговарят на много висок стандарт на качество и не съдържат оцветители, подобрители и консерванти. Тези ястия са изпращани и като хуманитарна помощ на население в зони на бедствено положение (след земетресение, наводнение, военни зони). Вкусът и качеството на френската храна винаги са били известни сред други чуждестранни армии. Когато френски и американски военни бази са в контакт, войниците си разменят храната. Американците толкова харесват ястията на своите френски колеги, че винаги желаят да ги разменят. Готвачите от армията имат и собствен кулинарен конкурс, Златният Тризъбец.