Около 1830 год. за първи път учените правят опит да пресъздадат динозавъра игуанодон според фосил така, както е изглеждал(първите описани растителноядни динозаври). Натуралистите смятат, че той е бил динозавър, придвижващ се на четири лапи и е имал рог върху муцуната. По – късно са намерени няколко напълно запазени скелета на този вид динозавър и учените установяват, че е имал два рога- в краен случай „роговете“ се оказали палци с дълги нокти. Учените са на мнение, че динозавърът не се е придвижвал на четири крака, а се е подпирал на задните си крака и опашката си като кенгуру. Век по – късно научните данни и изследвания са по – прецизни и те показват, че вероятно се е придвижвал само на крака, но е можел лесно да се изправи и на задните си крака.
В средата на XIX в., намерените фосили на динозаври са много малко и липсват техники за тяхното изучаване. Затова в представите на научната среда се смята, че динозаврите приличат на гущери и игуани и те са представяни и рисувани като такива. Днес фосилите попълват колекции на любители и учени, но те са и прецизен източник на информация. По фосилите учените „разчитат“ дали животното е било болно, наранено при нападения, дали е имало счупвания. Запазени фосили на зъби дават информация за това, с какво се е хранил даден вид, дават информация и към кой вид динозаври са принадлежали. Според оставените следи от захапка върху фосили, учените могат да установят кой е бил нападателят и коя жертвата.
