Астрономът, който искаше да види Венера
Може би никога не сте чували моето име. Може би никога не сте чели за моите приключения. Затова днес се пригответе да открехните вратата и да поемете натам, накъдето моето перо и спомени ще ви отведат…
Казвам се Гийом Жосеф Ясант Жан- Батист Льо Жънтий дьо ла Галасиер. Не бъркайте името ми с това на маркиз дьо ла Галасиер, канцлерът на Лотарингия под управлението на Станислас.
Роден съм през 1725 в красивото френско градче Кутанс, разположено в северния департамент Нормандия. Баща ми заема длъжността сержант в престижния отдел за охрана към военната организация на краля. За да се издигна в обществото, за да имам сигурни доходи и да бъда уважаван, съм изпратен да уча в Семинарията, след което се установявам в Париж. През 1745 г. защитавам докторат по теология. Но…намирам лекциите във факултета скучни и с остарели схващания. Курсовете следват учението на италианския доминиканец и теолог Тома Аквински, в чиято доктрина Църквата вижда идеалното превъплъщение за „християнска философия“, изградена от вяра и разум, теология и философия. Аз съм жаден за нови познания, търся други обяснения относно това, което ни заобикаля. Затова, един ден решавам да посетя лекциите на известния професор по астрономия Жосеф- Никола Дьолил. Колко съм изненадан от това, което чувам! Очите ми се отвориха и нова светлина огря разбиранията ми за небето и звездите. И с без най- малко колебание решавам да захвърля расото и да загърбя кариерата на абат, духовната титла, която ми беше предопределена.
И така, през 1750, Жак Касини ме взима като асистент в Обсерваторията. Жак (1677- 1756) е член на известното френско семейство астрономи и картографи, което ръководи Обсерваторията от 1672 и което ще заема тази длъжност чак до Революцията. Тук се научавам да си служа с различните инструменти, използвани в астрономията за измерване на разстоянието на едно небесно тяло от нашата планета. В Обсерваторията откривам тайнствения и вълнуващ свят на небосвода, който ме омагьосва и който наблюдавам всяка вечер. И разбира се, намирам нужното време, за да пиша моите мемоари. И каква чест и радост е за мен, когато през 1753 г. съм назначен като помощник в отдела по астрономия в Академията на науките!
В Академията прекарвам седем години в научна работа. Но през 1760 г. имам щастието да се кача на борда на кораба Бериер, за да отплавам към Пондишери. Това е индийският пристанищен град, разположен в голфа на Бенгалия, основан през 1674 г. от Френската източноиндийска компания. Защо предприех това дълго пътуване? За да мога от тази точка на Земята да наблюдавам най- добре преминаването на една планета пред слънчевия диск. Една планета, която ме омайва със своята тайнственост и която носи името на римската богиня на любовта, Венера. В този момент, нямам ни най- малка представа затова, което ме очаква…
Пътешествието започва от Франция. Корабът ни трябва да се придвижи по цялото западно френско крайбрежие, да заобиколи крайбрежието на африканския континент (по това време Суецкият канал не съществува още), за да достигнем Исл дьо Франс (днес това е Ил дьо Франс или остров Мавриций) в Индийския океан. Достигнали острова след 107 дни презморско пътешествие, научавам от местния Губернатор, че Франция е във война! Това е Седемгодишната война (1756- 1763), когато Англия и Прусия са срещу Франция, Австрия и техните съюзници.
Тази неприятна новина променя нашите планове и ни задължава да останем няколко месеца на острова. Най- сетне вдигаме котва и се качвам на борда на по- бърза фрегата. Плаваме в сезона на мусона. Дъжд и вълни ни засипват, но най- накрая достигаме индийското крайбрежие навреме, за да мога да наблюдавам Венера. Но междувременно научавам за друга пречка, изправена пред моята цел : градът Пондишери е превзет от англичаните през 1761. Венера ще трябва да почака…или по- точно аз ще трябва да почакам, за да мога да я видя. Преминаванията на планетата се случват на точно определени интервали от време и последният шанс, за да мога да я наблюдавам, ще се представи през 1768 год.
Докато чакам подходящата година и за да уплътня своето свободно време с научна работа, решавам да преплавам Индийския океан от Мадагаскар до Манила (Филипини). Събирам непознати за Европа видове, които ще обогатят каталозите на науките по естествознание, изчислявам географски ширини, описвам етническите специфичности на жителите. И отново съм изправен пред изпитания : капризно време, тропическа треска, многократно потъване на корабите, с които пътувам…и дори съм заподозрян в шпионаж!
През 1765 г. Пондишери е върнат на Франция и решавам да се установя в града, за да се подготвя за подходящата за наблюдение година на Венера. Дори местният гувернатор ми оказва чест като нарежда да ми бъде построена обсерватория. Подготвям се с нетърпение и вълнение за този съдбоносен ден, когато най- накрая Венера ще повдигне завесата от тайнственост и ще заблести със своята красота пред очите ми. Времето е прекрасно и всички условия за плодотворна работа са на лице…Уви, до денят на наблюдение, когато небето се покрива с гъсти облаци, които скриват Венера.
През 1771 г. най- сетне решавам да се завърна в моята родна Франция. Сега си давам сметка, че „тичането“ ми след планетата Венера ми е отнело 11 години, 6 месеца и 13 дни… Без да успея да я наблюдавам така, както желаех.
Но „изненадите“ не свършват до тук! Научавам, че писмата, които пишех и изпращах на моите близки и на колегите ми от Академията, не са били доставяни. И всички са мислели че…съм загинал. Семейството ми е започнало да си поделя моето наследство, а мястото ми в Академията е било дадено на друг… За радост, отново заемам моята длъжност в Академията, а през 1789 г. ставам неин директор. Историята ми завършва все пак с щастлив брак, който ми носи спокойствие и упора, а това ми позволи да напиша моите спомени.
Макар и да не успях да наблюдавам планетата Венера, друга моя научна работа ми носи удовлетворение и признание : с точност изчислих разстоянието на Земята от Слънцето. Този факт ще остане в историята на астрономията, науката за небесните тела, която толкова много обичам.
Подобно на гаснеща звезда, и аз ще угасна през 1792 г.
